Милена Фучеджиева - Сексът и комунизмът 2

Стефчо наистина добре си похапваше и бузите му бяха станали като гумени. Лола не насмогваше да гребе достатъчно бързо с лъжичката и щом се забавеше, малкият удряше нетърпеливо с юмручета по столчето си и ръмжеше.

- По-нататък ще трябва да му ограничаваме малко апетита, за да не стане някой дебеланко. Трябва да е елегантен!

Маруся доволно огледа внука си и скочи да избърше омазаната му физиономия. Лола ги слушаше, уж беше свикнала, но просто не можеше да ги понася.

- Жената много добре си върши работата май...

- Орлине, ударихме шестица от тотото с нея... На моменти ми е жал, че така й се е стекъл животът...

- Няма за какво да ти е жал. Има работа, в София е, не копае картофи или не чука камъни, не я мисли.

Лола вдигна Стефчо да се оригне, което той направи мигновено, и го подаде на майка си.

- Излизам, след половин час имам среща.

И двамата я изгледаха изненадано.

- С кого?

- С едно момче, мой колега от ВИТИЗ.

Колев я погледна с присвити очи.

- Знаеш, че майка ти не може да спи при детето, така че...

Лола го прекъсна отегчено:

- Да, знам, трябва да е до теб, няма защо да ми го казваш...

- Дръж се прилично, ако обичаш! - изсъска Маруся.

Реши да се заяде. Бяха отвратителни. Правеха се на родители на неин гръб, с нейното дете. И обсъждаха тази жена без грам съчувствие.

- Какво означава „прилично“? Орлине, майка ми разказвала ли ти е как госпожа Радославова от долния етаж довлече последния си килим до нас, за да го предаде на баба ми на съхранение, защото квартирантите в апартамента й бяха окрали всичко? И не само я бяха окрали, но и я пребиваха от бой. Беше над осемдесетгодишна, малка, крехка, едва ходеща старица, с килима на вратата, за да не й го вземат и него... Това прилично ли е?!

С ледена физиономия Маруся се изправи срещу дъщеря си с малкия на ръце. Стиснал зъби, Колев стана от масата и излезе от хола, без да каже дума.

- Изчезвай и не ни занимавай с глупости! Не те е срам!

- Не, не ме е... и това са глупости... Аха... Дано някой ден ти се случат такива глупости, за да разбереш какво е...

Изпита неудържима ненавист към майка си. Маруся светкавично остави детето в столчето и я шамароса с всички сили. Това беше неочаквано и несправедливо. Лола прехапа устни, за да не ревне, грабна чантата си, тресна вратата след себе си и хукна по стълбите. Щяха да видят те. Вече не й пукаше за нищо. Отново не й пукаше от нищо. Мразеше ги и мразеше живота си.

За пръв път от дълго време прекара нощта в обятията на мъж и не се прибра. Това беше първата нощ от много други. Влюби се като държан жаден човек в неин колега, млад и красив актьор. Любовта й мина бързо. Беше безхарактерен, т.е. добър, според нейната класификация. Набеляза си следващ, отново хубав. Винаги си избираше най-хубавите момчета, беше като колекционер на идеални тела, перфектни челюсти, очертани устни, широки рамене и хубави дупета.

Следващият се оказа по-трудна плячка, защото беше чул за нейния modus operandi с мъжете. Ако си харесаше някой, който не й обръщаше внимание, правеше всичко възможно, за да го свали, след което, постигнала целта си, го изоставяше. Това беше съдбата и на този, и на онзи, както и на един куп други момчета. Не желаеше да спи с тези, които не криеха чувствата си към нея. Намираше ги за досадни. Постигна върволица от завоевания, които чувстваше като поражения. Нищо не беше достатъчно, празното в душата й беше жадно, гладно и бездънно. Беше освирепяла за любов, а любовта такава, каквато я мечтаеше, я нямаше.

Едва спазваше относително приличие, живеейки върху вулкан вкъщи. Не я интересуваше кога се прибира. Беше влязла в открита война с Колев и майка си, подобна на тази, в която живееше с родителите си, преди да срещне Тенев и да забременее. Не чувстваше нищо, освен бързо изгарящо желание към обекта на момента, правеше луд, ненаситен секс за известно време, след което желанието й изчезваше така внезапно, както се беше появило, оставяйки след себе си момчета с разбити сърца. Нищо обаче не беше едностранно. И нейното сърце биваше разбито от онези, които не й се даваха. Имаше и такива, които не се подлъгваха по съблазънта, която хвърляше върху тях като рибарска мрежа. Бяха достатъчно опитни, за да разберат, че щяха да послужат за храна за незадоволяем апетит, а и не искаха да се обвързват с нея, защото имаше дете.

Това беше нещо ново за Лола. Много мъже вече гледаха на нея като на предмет втора ръка, носена дреха, четена книга, нещо употребявано - само заради това, че имаше дете, което нямаше баща. Бяха жестоки. Правеха секс с нея и не разговаряха, не ги интересуваха проблемите й, не виждаха отчаянието й, нито нуждата й от любов. Въпреки сексапила, интелигентността й, западните дрехи, по-големите възможности, тя беше похабена, несвободна, не беше момиче, а някакво необуздано, нестабилно същество с дете, прикачено за него.