Милена Фучеджиева - Сексът и комунизмът 2

Отпи глътка вода от чашата пред себе си и пак наведе глава. Колев мълчеше и мислеше. Звучеше логично, а и напълно възможно. И най-важното - искрено. Ако играеше, значи наистина беше добър играч.

Стоян вдигна очи и го погледна.

- Много ми е тъжно, направо унизително, че трябва да водим този разговор... - за секунда стисна челюсти и погледна встрани ядосано. - Лепнаха ми на името нещо, което е... обидно за мен. Не се гордея с това, което се случи онази вечер, но не съм участвал в насилие... И най-неприятното е, че никога няма да мога да изчистя името си от тази лъжа.

Колев прочисти гърлото си, преди да заговори.

- Добре. Ще помисля върху това, което ми разказа. Сега си върви.

Имаше надежда, сърцето на Бичето подскочи от радост. Не го отряза! Това беше много добър знак. Значи поне малко му беше повярвал. Сега не трябваше да го дразни с нищо. Веднага скочи и подаде ръка, която увисна. Колев го отмина и отиде зад бюрото си. Само му направи знак с ръка да си ходи.

- Благодаря, че ме изслушахте, другарю Колев! Когато казах на майка ми, че ще ходя на вечеря с вас и семейството ви, тя каза, че вие сте един от най-честните и справедливи мъже в държавата!

Колев не го погледна.

- Ще ти кажа какво съм решил утре.

- Да, разбира се! Довиждане...

Излизайки, Стоян се усмихна на секретарката с най-чаровната си усмивка.

- Как си, Поли? Кафенце утре, а?

Тя се размаза. Беше десет години по-възрастна от него, но беше секси парче. Каките много го харесваха. Тази щеше да му свърши работа за много неща, само шефът да не го отрежеше, защото тогава не знаеше какво ще прави. Всичко щеше да е приключено за него. Но и това не беше вярно. Винаги имаше резервен вариант. Дъщерята на министъра на транспорта беше доста грозна, но какво от това. Живееха в огромна къща в Бояна, караше бял мерцедес, беше добро момиче, макар и с мазна коса и дебелогъзо. И не знаеше нищо за миналото му. Така че всичко щеше да се подреди по един или друг начин.

Излезе от кабинета на шефа в прекрасно настроение.

А Колев беше решил още докато Стоян беше при него. Момчето беше искрено. Можеше да поразпита, но нямаше смисъл. Знаеше как стават тези неща, затова и презираше жените. Повечето от тях бяха курви по душа, а някои и курви в леглото. Стоян и приятелите му бяха попаднали на такава, а после тях бяха изкарали виновни. Но беше добре да го подържи в напрежение.

А и си личеше, че е възпитан стабилно и е с добър морал. Познаваше баща му. Беше скромен служител на УБО и лоялен на Партията човек. Жалко, че си беше отишъл толкова млад. Синът му заслужаваше да му се помогне, но и той трябваше да свърши работата, която се искаше от него.

С досада си помисли, че сега обаче му предстоеше да убеди малката курва, която не спеше с всеки, който й попадне, но и не беше света вода ненапита, че момчето е чисто и че обвиненията й са пълни глупости. Знаеше каква ще е реакцията й, но щеше да й стъпи на врата, както досега беше успял с всичко. А после щеше да остави малкия да действа. Нямаше съмнение, че щеше да се справи. Личеше си, че жените не можеха да му устоят и това му беше изиграло лоша шега. Голяма несправедливост беше заради една курва цял живот името да ти е опетнено. Но и за това щеше да му помогне.

С малки препятствия всичко вървеше по план. Беше доволен.

Когато Колев се прибра, Лола го чакаше настръхнала. Снощи не пожела да я изслуша, но този път нямаше да стане неговото. Нямаше сила на света, която да я накара да бъде с изнасилвач. Пък дори и привлекателен като шибания Стенли.

Колев надникна в детската стая, където се беше завряла само и само да не се налага да говори с него, а знаеше, че е неизбежно. Четеше на малкия приказката „Трите прасенца“. Детето се хвърли да прегръща дядо си, който го вдигна и разцелува. Голям хубавец щеше да е неговият Стефчо, по всичко личеше. А беше и умен, и бъбрив, и много любопитен за всичко. Попиваше нови думи като гъба. Само да можеше да уреди смахнатата му майка с мъж, всичко щеше да се подреди.

- На дядо юначето, приказки ли ти чете мама?

Стефчо поклати глава утвърдително.

- Браво! Сега обаче мама ще ти пусне филмче на видеото, а тя ще дойде оттатък да направим заедно вечерята. Може ли?

- Филмче, филмче, ураааа! - разскача се от радост малкият. Повечето филми на „Дисни“ се разпространяваха нелегално на видео и Маруся беше събрала цялата колекция, която се въртеше из София. Детето гледаше като заковано, а Колев се ядосваше, че не гледа „Ну, погоди!“