Милена Фучеджиева - Сексът и комунизмът 2

- Какво говориш?! Никога не си ми казвала, че се е случвало подобно нещо...

- Случи се, мамо, и Софи забременя и изчезна от училище, за да роди. После се върна без детето. Беше го дала...

Колев се заслуша внимателно. Не лъжеше. Познаваше я прекрасно.

- Откъде знаеш, че Стоян е участвал? Той не е учил във Френската...

- Знам... беше по-голям, но беше приятел с едни момчета от класа ми, движеха заедно. Познавам го отдавна. Нищо не знаех за него, появи се отнякъде, стана тартор на тази компания и...

Маруся слушаше и не можеше да повярва, че дъщеря й е скрила такава ужасна история от нея. Нямаше вид да лъже.

А и беше нелепо да си измисля нещо толкова брутално.

- Защо не си ми казала?! Не разбирам, наистина... Какво стана с тия момчета, щом се е знаело кои са? Изключиха ли ги?

- Не, останаха си, а Стоян, или Стенли Бичето, както му викахме, първо беше по-голям и второ, не беше от нашата гимназия... За какво да ти казвам, за да истерясате с баща ми ли?! Беше безсмислено да ви тревожа...

- Как така не са ги изключили? Наистина не разбирам...

Маруся беше изумена. Не беше подозирала какви тайни крие от нея дъщеря й. Оказа се, че елитното училище съвсем не е било безопасно. Добре че не е знаела.

- Ей така, заради бащите на някои от момчетата... На теб ли да обяснявам как и защо?

На Колев му писна. Поредната драма. Кой знае дали изобщо имаше нещо вярно в глупостите на Лола. От това момиче никога нямаше да стане човек.

- Ще разбера дали е вярно, или не. Не мога да повярвам, че е участвал в такова нещо. Нещо не си разбрала... Нямам време за драми. Лека нощ.

Беше бесен. Какви ги дрънкаше тази глупачка. Беше абсурдно. Но щеше да разбере истината и да я сложи на място. Извън това обаче беше ясно, че на малката курва не й пречеше да си падне по изнасилвач. Видя как го погледна, преди да се разделят. Малката курва разваляше всичко, до което се докоснеше. А Маруся не знаеше какво да мисли. Орлин щеше да разплете тази неприятна история.

- Майче, не мога да повярвам, дано да не е вярно...

- Вярно е. Лека нощ.

И на нея не й се говореше повече. Така или иначе, майка й щеше да повярва на това, което й кажеше Колев, а не на нея.

На следващия ден Колев извика Стоян на разговор. Ако имаше нещо вярно в това, което твърдеше малката курва, той нямаше място в министерството. Стоян обаче беше подготвен. Беше му напълно ясно какво ще каже Лола на родителите си по негов адрес. Нямаше да й позволи и този път да му се изплъзне, още повече че мизата беше много висока. Беше решен да успее.

Влезе в кабинета на Колев сериозен, нямаше и следа от усмивките, които иначе така щедро раздаваше. Колев изглеждаше суров и дистанциран, посочи му да седне на канапето, а той се настани срещу него, разкопчавайки сакото на костюма си.

- Така... искам да чуя от теб. Това, което ми каза Лола, вярно ли е?

Гледаше го властно и от упор. Бичето издържа на погледа му, но се развълнува. Не като неспокоен, а като наранен човек. Трябваше да покаже колко обиден е този разговор за него. Наведе очи и мълча няколко секунди, преди да отговори. Колев си помисли, че или е добър артист, или не е виновен.

- Аз сам щях да ви разкажа, другарю Колев, просто нямах възможност преди вечерята... Ще ви разкажа всичко... истината... не това, което сте чули от Лола... - погледна Колев в очите настоятелно и бързо добави: - Не казвам, че лъже, а че и тя, както всички тогава, беше заблудена...

- Слушам - студено го прекъсна Колев.

- Учех в Двайсет и втора гимназия, но имах приятели във Френската. Бях по-голям от тях с няколко години и им бях нещо като тартор. Събирахме се от време на време, правехме си терени, като родителското тяло заминеше нанякъде... знаете как е...

- Не, не знам. Продължавай.

Малко се стегна от острия тон на Колев, но не загуби самообладание. Бъдещето му зависеше от този разговор. Дали щеше да учи „Външна търговия“, или не. Дали щеше да има шеметна кариера и момиче от сой, или не. Нямаше вариант да загуби.

- Бяхме малки и глупави, а имаше момичета с опит, вече доста... отворени. Една вечер се събрахме в апартамента на Тони, едно от момчетата от Френската. Той доведе две момичета, Софи и не помня другата как се казваше. Казаха, че Софи била много отворена, била преспала с половината гимназия... Тя сама отиде в една от стаите с едно момче, после той излезе и каза, че е казала, че може да дойде и друг. Никой не я е изнасилвал! Колкото и да бяхме тъпи пубери, нямахме смелост да правим такива неща, а и не бяхме възпитавани така... Знаете какъв беше баща ми... Сега, вярно е, че... как да го кажа, за да не звучи вулгарно... ми, не спах само аз с нея, нито пък само Мони... Но тя не ми каза нито веднъж, че не иска да го прави, нито пък е казала на други... Не знам как да ви накарам да ми повярвате. Питайте момичетата от нейния клас, ще ви кажат, че беше... курва. Колкото и да ми е неприятно да го кажа. После всичко се раздуха ужасно, защото едно от момчетата беше казало на родителите си, и още на другата сутрин привикаха приятелите ми да дават обяснение. Там е била и София и не е отрекла, че е била съгласна... Само че иди обяснявай... Всички излязохме изнасилвачи, а никой не й е направил нищо, което не е искала... После на всичкото отгоре се оказа, че и е забременяла, хем им казах на малките да внимават, да я пазят, но лапешка му работа... Другарю Колев, това е истината. Знам, че Лола си мисли нещо съвсем друго, но то не е вярно. И знам... колко трудно е да обясниш на едно младо и невинно момиче, че не всички са като нея... София преспа с ужасно много хора, но понеже забременя, пък и беше една такава скромна... тиха вода. Нали има една приказка: „Тихата вода е най-дълбока“, е, тя беше такава, а си беше курва отвсякъде... Не знам какво друго да кажа. Ужасно харесвам Лола. Винаги съм я харесвал. Страшно се зарадвах, когато видях, че става дума за нея. Моля ви, дайте ми шанс! С удоволствие ще направя всичко, за да спечеля сърцето й, а и детето й ще е като мое. Обожавам деца. Не знам как да ви накарам да ми повярвате... Това е...