Милена Фучеджиева - Сексът и комунизмът 2

- Не бъди толкова сигурен.

- Този пистолет е стар и сигурно не е смазван отдавна. Шансът да ме убиеш от първия изстрел е минимален, може само да ме нараниш, няма да улучиш сърцето... Ако изобщо работи... Не сърцето ми, засега то работи, дори има най-добри чувства към теб въпреки всичко, а пистолетът ти...

Засмя се на шегата си леко натъжен, осъзнал, че всяка любов има своя край, а неговата беше свършила, преди да е започнала. За втори път в живота му. Този път обаче завинаги.

- Помисли си дали имаш сили да ме довършиш. Не е като по филмите...

- Да, ти знаеш какво е да се убиват хора...

- Знам, затова и ти обяснявам.

- Добре, има и друг вариант...

Малката курва изправи гръб и пъргаво насочи пистолета към главата си. С лекота, която този път го стресна. Само лудите бяха толкова лекомислени.

- Така няма как да сбъркам, нали?

Ръката й леко трепереше. Колев изтръпна. Това вече беше друго. Изглеждаше напълно не на себе си. Прокле се, че привличането му към нея го беше подвело и не беше преценил, че момичето е психически нестабилно. Потресе се, че изобщо е бил привлечен към нея. Каква беше тази магия, която някога Анастасия му беше направила?! Не вярваше в подобни глупости, но за пръв път му мина през ум, че може би още тогава го беше омагьосала, затова и беше загубил всякакъв интерес към жените, а сега дори и подсъзнанието му беше окупирано от внучката й. Мислеше трескаво.

Ако се самоубиеше, това щеше да му създаде сериозни проблеми. Можеше да покрие случая, никой нямаше да разбере, че са били заедно, но смъртта й щеше да му отнеме детето, неговото внуче, момченцето, което щеше да е негово продължение, макар и не кръвно. В никакъв случай. Трябваше да я спре. Опитът му с нея го подсети, че реагираше само на добро. Винаги, когато беше добър с нея, тя му се отплащаше с нейния вид смирение, който му изглеждаше почти като любов. По дяволите, защо беше толкова безнадеждно глупава! А всичко можеше да бъде толкова хубаво! Не издържа на натиска му, защото всъщност не беше нищо повече от потомък на боклуци, малка тъпа курва. Не издържа на любовта му към нея. И заради нея той можеше да загуби всичко, което беше градил в продължение на десетилетия. Най-лошото беше, че налудничавата й глава беше убедена, че тя няма какво да губи.

- Лола, това е много, много глупаво...

- Престани да ми обясняваш, че всичко, което правя, е глупаво! - изкрещя тя и го прекъсна: - Глупаво е, защото не ти изнася! И само ако си мръднал, ще дръпна спусъка и губещите ще сте вие с майка ми. Особено ти. Няма да имаш нито мен, нито детето ми, няма! Разбра ли?!

- Добре, няма... И нямам намерение да ставам, но ти помисли дали си заслужава, животът е пред теб въпреки разочарованията от...

- Само да си споменал баща ми! Ти развали семейството ни само за да си отмъстиш на баба ми! И си заслужава, о, да, и как още си заслужава...!

- Чуй ме за момент, моля те! Толкова си млада и невинна, а аз ти мисля само доброто! Твоето и на детето ти! Не видя ли, че съм готов на всичко, само и само да сте добре, дори и безотговорната и предателска постъпка на баща ти спрямо теб и България не е пречка! Както и да го оправдаваш, той това направи, предаде те. Сега защо правиш от мухата слон? Баба ти написала писмо, добре. Но тя не е знаела, че си бременна, че носиш живот в себе си. Ако знаеше, сигурен съм, че нямаше да постъпи така безотговорно към теб. Помисли малко. Ако баба ти знаеше, че си бременна, нямаше да ти остави това писмо. Познавах я, беше много умна жена. Сега си уморена и изнервена, много ти се събра, абсолютно те разбирам, но, моето момиче, наказвайки ме по този начин, наказваш себе си и едно невинно същество, което го чака прекрасен и щастлив живот.

Като че ли погледът й омекна, но ръката й остана с пистолета до слепоочието. Беше красива, крехка и нереална, някога беше видял подобна кукла в един от домовете на богаташите. Момичетата в селото му си играеха с парцалени кукли, направени от майките им. Нямаше да има смелост да се застреля. Куклите не се самоубиват.

Веднага почувствала омекналия му поглед, Лола му се озъби като малка, бледа сибирска лайка. Пале, което се учи да хапе. Беше трогателно, че намираше сили и смелост да застане срещу него. И Колев мигновено се ужаси за пореден път от себе си. Нищо трогателно нямаше в тази луда, малка кучка.

А тя игнорира това, което й каза за баба й. Не биваше да го слуша, въпреки че знаеше, че е прав. Баба й нямаше да й остави такова писмо, ако знаеше, че е бременна. Въпреки всичко той трябваше да бъде наказан, а тя и баща й - отмъстени.