Милена Фучеджиева - Сексът и комунизмът 2

Колев за миг се изненада, а после му се прииска да пропадне вдън земя. От срам пред себе си. Тя не знаеше, нито искаше да знае за неговите чувства. Беше абсолютен глупак, тъпанар, идиот, който нищо не разбира от жени. Беше паднал в капана на тази малка пикла, тя щеше да иска нещо от него, но не това, което той беше мечтал. Историята се повтаряше. Отново. Четирийсет и пет години по-късно. Прокашля се и я погледна изпитателно, почти лошо. Букетът с рози лежеше на масата неразопакован, а тя беше извадила от джоба си бял плик. Тъпак.

- Май сбърках с розите, а?

- Да, сбърка... Това е писмо от баба ми до мен. В него се разказва за теб. Знам всичко...

Той се усмихна пренебрежително.

- Не знам какви бръмбари имаш в главата, няма нищо за знаене.

- Има. Знам и че е ходила при теб в деня, в който е написала писмото, и е получила инфаркт заради срещата ви.

Анастасия беше оставила писмо на внучката си. Номерата на тези гадове не свършваха. Явно трябваше да разбере какво точно значи „знам всичко“. „Всичко“ означаваше много. По дяволите този гнусен род.

- Дай ми го да го прочета.

Лола го погледна твърдо, направо лошо. Явно нищо добро не пишеше.

- Не, аз ще чета, а ти ще слушаш.

Кимна с глава и втренчи тежък поглед в нея. Слушаше внимателно всяка дума, мозъкът му ги преработваше светкавично, бесът му растеше с всяка секунда. Мръсницата Анастасия! След всичко, което беше направил за нея и сина й, след огромното благородство, което те явно не заслужаваха, тя си позволяваше да се опитва да управлява от оня свят живота му чрез тази нахална пикла Лола! Неблагодарни отрепки, а той беше пълен идиот, беше се излъгал ужасно в малката курва.

След последната дума от писмото Колев я гледаше с презрение. Нямаше нужда от нищо повече. Малката курва беше всъщност тъпа. А най-тъпият беше той, че се беше подвел, но слава богу, не беше направил нищо непоправимо. Тя не знаеше за силата на чувствата, които беше изпитал към нея.

- За това ли ме извика?

- Не.

Колев погледна новата си тежка „Омега“ с метална гривна. Никой в София нямаше такъв часовник. Тази нелепа мисъл в този момент го успокои съвсем.

- Нямам повече време, нито ще коментирам това безумие. Анастасия се оказа неблагодарен човек след всичко, което направих за нея и сина й. А ти си глупава, моето момиче. Но това е резултатът от възпитанието на баща ти и баба ти. Само че той се омете и сега някой друг трябва да се нагърби с теб, да те направи човек... Времето ми е скъпо, за да го губя с теб. И все пак, довечера заповядай в омразния ти дом, той е отворен за теб, заради майка ти и детето ти.

- Ти си лош човек! Направи всичко, за да се разведат наште, а сега искаш да ми вземеш и детето! Няма да ти го дам, каквото и да ми коства! - Лола изкрещя срещу него.

Колев понечи да тръгне с отегчена физиономия, но Лола светкавично измъкна под фотьойла пистолета и го насочи срещу него. Замръзна повече от изненада, отколкото от страх. Малката курва, освен че беше свръхнахална, беше и луда. Седна обратно на дивана.

- Какво правиш, Лола? Какви са тези глупости? Това не е играчка...

- Много добре знам какво е, това е револверът на дядо ми Стоян, този, който ти и твоите приятели сте убили!

От очите й излизаха искри от гняв, а Колев я гледаше с почти отегчена физиономия. Изобщо не вярваше, че ще го застреля. Беше учила актьорско майсторство, актриса на сцена нямаше да стане, но за актриса в живота ставаше. Не заслужаваше нищо друго, освен подигравка.

- Е, и? Сега ще убиеш мен с него. Много романтично, миличка, но не си изчислила, че след това за теб, детето и майка ти няма да има бял ден в България. Ти ще си в затвора, майка ти без работа, а детето ти ще бъде отнето от държавата. Помисли, преди да правиш глупости. Губещите ще сте вие. Пак. Ти, „духът на баба ти“ и баща ти, който го няма. Но най-вече детето ти - усмихна й се подигравателно. - Как мислиш, дали в сиропиталище, заедно с циганчетата, ще получи „блестящото“ възпитание, което ти имаш?

Не свали насочения срещу него пистолет. Пръстът й беше на спусъка. Зениците й бяха разширени, в израза й имаше нещо напълно диво и налудничаво. Малката курва трябваше да разбере, че не го беше страх. Облегна се назад и кръстоса елегантно дългите си крака, обути в италиански обувки. Гледаше я с лека насмешка, но и като че ли с малко обич. Дозирано така, че това тъпо момиче да омекне и да остави пистолета. Дипломацията му обаче не проработи. Прозрачна от бледост, тя не отместваше огромните си студени очи от него и продължаваше да го държи на мушка. Беше възбуждащо. Не се знаеше, може би пък бе способна да натисне спусъка. От неуравновесени хора всичко може да се очаква. Отбеляза опита й да му се усмихне гордо, или студено, или презрително, а на лицето й имаше само отчаяние. Дожаля му за нея. Всичко беше свършено и тя го знаеше. Нямаше печеливш ход. Тя като че ли прочете мисълта му. Четяха си мислите. Беше го забелязал. Това си беше връзка.