Милена Фучеджиева - Сексът и комунизмът 2

И все пак имаше изход. Той щеше да разбере, че тя е силна, по-силна, отколкото е предполагал. Няма да му стане играта.

Изправи гръб, болката в гърдите й намаля, стисна зъби. Пак беше готова за битка. Двамата с майка й нямаше да победят. Просто нямаше да стане. Самонавиваше се, но и беше истина - не я познаваха. И щеше да го направи с цената на всичко.

На входа на блока се сблъска с майка си. Маруся светкавично я огледа изпитателно и видя, че не само се беше съвзела, но погледът й отново изразяваше обичайната си студена дистанцираност. Значи беше добре. Това беше най-важното. Детето й трябваше да се справи с тази сложна ситуация, в която проклетата й баба я беше поставила. Какви студени, безсърдечни хора бяха бившият й мъж и майка му. За какво й беше на Анастасия да обърква и без това обърканата й глава? Това наистина беше чист егоизъм. „Истината и свободата.“ Но Карамихови бяха такива. Заради това се беше влюбила в Стефан, заради това го беше и разлюбила. А сега свекърва й се намеси чак от оня свят в личния й живот. И нито истината, нито свободата заслужаваха мъката, която беше стоварила на внучката си. Тъкмо нещата се бяха успокоили и детето се беше примирило с новото семейство. Заради тази глупачка Анастасия - беше по-лесно да категоризира свекърва си като глупачка, въпреки че знаеше, че изобщо не е вярно - оттук нататък то щеше завинаги да живее в постоянна безсмислена параноя. Но каквото, такова. Сега най-важното беше Орлин да не разбере нищо за проблемите им. И тя самата да не забравя, че времето лекува и смекчава дори и най-черните спомени.

Прегърна дъщеря си, усмихна й се с обичайната си сияйна усмивка и я целуна. Лола я погледна с омраза, а тя избухна в смях.

- Виждам, че сме добре вече. Само така, Лоли.

И затрака с елегантните си токчета към асансьора.

Ако някой незапознат със ситуацията наблюдаваше отстрани, щеше да види как един любящ баща и съпруг посреща сърдечно дъщеря си и жена си. Колев беше в толкова добро настроение, че чак си сложи готварската престилка на Маруся и се включи в подготовката на вечерята. Наряза филе „Елена“ и някакъв нов вносен хамбургски салам от „Рила“.

- Маря, препечи хляба, защото съм донесъл хайвер! Един приятел ми донесе цял буркан черен хайвер от Москва. Някой ден трябва да ви заведа там да видите какво значат руските закуски... По магазините няма нищо, но в театрите в антрактите сервират сандвичи с червен и черен хайвер. Руснаците са велики.

Замириса на филийки. Колев и незасегнатата от каквито и да било истини и свободи негова съпруга се суетяха щастливо из кухнята, докато Лола сервираше и кроеше план в главата си.

Седнаха да вечерят. Той беше усмихнат и щастлив заради новината с внучето, а Маруся внимателно прикриваше, че наблюдава поведението му към дъщеря й. Колкото и да бяха нелепи и казани в яд, думите на Лола й се бяха запечатали в главата. И мократа му пижама... Това бяха глупости, но все пак. А Лола изглеждаше спокойна, защото беше решила какво да прави. Усмихна се на невъобразимия фалш, в който живееше - знаеше, че погледнати отстрани, те бяха едно истински щастливо и сплотено семейство, облагодетелствано с всичко възможно в социалистическа България.

През лицето на Маруся мина незабележима сянка. Секунда и вече я нямаше. Случилото се снощи в спалнята им беше необичайно. И нямаше нито една жена в министерството, която да предизвика подобна „бурна реакция“ в съпруга й. Нямаше съмнение в това. Налагаше се да прогони тези мисли от главата си, каквото и да й струваше това! Слава богу, Орлин беше във фантастично настроение, всъщност никога не го беше виждала в по-добро настроение, дявол да го вземе! Започна изречението с Бог и го завърши с дявола. Трябваше да игнорира този знак. Не вярваше в знаци.

- Да пием за бебето, каквото и да е то! Аз предчувствам, че ще е момче обаче! Наздраве, момичета!

Лола се усмихна с огромна, открито фалшива усмивка, и се чукна с нектара от кайсии.

- Аз пък предчувствам, че ще е момиче и ще го кръстя Стефания.

Колев намигна на майка й. Малката беше сладка.

- Ние нали имаме право да подскажем имена също?

Потърси погледа на Лола. Гледаше я упорито, докато тя не отвърна на погледа му и на секундата сърцето му ускори ход. Мамка му, това момиче го караше да се чувства млад, жив и силен. Тя веднага усети. Ах, колко хубаво беше това. Усмихна му се с най-загадъчната усмивка, на която беше способна. Загадъчна и едновременно съблазнителна. Красива двайсетгодишна Мона Лиза.