Милена Фучеджиева - Сексът и комунизмът 2

Лола се срути на креслото и избухна в плач. Всичко беше загубено. През сълзи изкрещя на майка си:

- Той е луд... той... си пада по мен! Вижда в мен приликата с баба и...

Маруся се озова до нея с един скок и й заши шамар. Беше толкова силен, че главата на Лола се отметна настрани. Изпадна в истерия, задъхвайки се от рев. Без да й обръща внимание, майка й си взе чантата и тръгна към вратата с каменна физиономия.

- Обади ми се, когато се осъзнаеш. Ще ти изпратя пари по шофьора. И си опичай акъла. Ако смяташ да се държиш лошо, по-добре не се прибирай.

Тръгна по малките улички, без да знае накъде върви. Сложи си тъмните очила, за да не се виждат подутите й от рев очи. Беше влязла в някакъв вход и се беше наревала на спокойствие. Следобедът беше преполовил и трябваше да се върне в министерството, а нямаше сила да говори с никого. Орлин сигурно вече се беше изнервил да чака новината за пола на бебето. Трябваше да му се обади. Започна да рови за стотинки в чантата си. Преди да му се обади, си пое дълбоко дъх няколко пъти, прочисти гърлото си и изправи рамене. Не биваше да има никаква промяна в гласа й, нищо, което да показва състоянието й. Обади му се от един уличен телефон.

- Ало! Здрасти, любов моя!

- Хайде де, какво правихте досега, напълно загубих търпение!

- Ох, ще те разочаровам. Нали я знаеш колко е луда моята щерка, не пожела да знае пола на детето...

От другата страна се чу доволен смях.

- Миличка, вие може да не го знаете, но аз го знам. Момче ще е.

За секунда Маруся загуби дар-слово. Професорът нямаше право да споделя с чужди хора лична информация, още повече пък такава. Стана й страшно.

- Ало... Чуваш ли ме, Маруся?

Тя си пое дълбоко дъх със затворени очи.

- Ало... ало... нищо не чувам, нещо пращи, какво каза?

Колев повтори, викайки:

- Казах, че детето ще е момче! Професорът ми каза, нали ми е приятел. Ще си имаме момченце, Маря!

Не, не те щяха да имат момченце, а дъщеря й. Трябваше да изгони на секундата лошите мисли от главата си. Засмя се кокетно.

- Ах, че прекрасно! Но, моля те, недей да й казваш, че нали знаеш колко е емоционална... Нека да си е тайна за нея, както тя искаше...

- Разбира се, не се притеснявай, нищо няма да издам. Къде бяхте досега?

- Отбих се с нея до „Крум“ да си вземе нещо и се замотахме, затова не ти се обадих толкова време. Сега ще взема такси до министерството, а Лола ще дойде по-късно - излъга Маруся, без да знае как това ще се случи.

- Добре, до след малко.

Тръгна обратно към „Крум“. Трябваше да се справи с дъщеря си и да я накара да се прибере при тях. Иначе Орлин щеше да се усъмни, че нещо не е наред. Завари я там, където я беше оставила, на канапето, втренчена в нищото. Когато видя майка си, Лола не помръдна. Маруся седна до нея и я погали по главата.

- Поуспокои ли се, миличка?

Лола не реагира. Сега оставаше да се разболее от всичките тези емоции. Маруся отиде да донесе кърпа, намокрена със студена вода. Сложи я на челото й. Горкото й дете. Горката тя. И изпита ненавист към бившия си мъж и майка му. Те бяха виновни за всичко. Сега трябваше да се излезе от това положение.

- Ще ти олекне. Слушай ме добре. Всичко, което се случи днес, трябва да остане абсолютна тайна между нас. Знам, че ти е ужасно тежко, но ситуацията е такава, че нямаме кой знае какъв избор. Ти не можеш да гледаш детето си сама. Аз няма да се разведа с Орлин заради това писмо, дори и всичко написано в него да е вярно. Емоциите са напълно излишни. Скоро ще се появи едно малко същество, което ще има нужда от грижа, любов, а и от пари. Ти трябва да продължиш да учиш, а и да намериш човек, който да обичаш и да те обича. За да се случи това, трябва да си свободна, а не да сменяш пелени на три часа. Орлин и аз ще осигурим жена, която да се грижи за детето. Каквото и да ти минава през главата, знам, че ти е ужасно трудно, но нямаш друг избор, освен да мислиш за бъдещето на детето си... Надявам се, че разбираш, че всичко, което ти казвам, е само за твое добро. Единствено и само за твое добро. Животът за съжаление ни поставя в ситуации, в които трябва да правим сериозни компромиси и в момента ти си в такава ситуация. Тя няма да е вечна. Ще си стъпиш на краката, ще станеш режисьор, ще си намериш мъж и всичко ще се подреди. И това ще стане с моя помощ, но и с помощта на Орлин. Сама не мога да се справя с всичко. Така че, сега те моля да станеш, хубаво да наплискаш лицето си със студена вода, ще ти дам едно лексотанче и като се прибереш при нас след няколко часа, ще кажеш на Орлин, че ти е прилошало от бременността. Учила си актьорско, всеки път, когато те удари депресията, лъжи, че е от бременността. Той не бива да научава нищо нито за писмото, нито че знам за това писмо. И не го носи вкъщи, скрий го някъде тук. Разбра ли ме? И последно. Не забравяй и за секунда, че те обичам повече от всичко на света. Всички компромиси са заради теб, за твоето бъдеще. Хайде сега се стегни и стани.