Милена Фучеджиева - Сексът и комунизмът 2

- Добре де, не се ли е страхувала, че и с нея ще се случи същото? Трябва да си напълно луда да искаш да си с него...

- Миличко, вече закъснявам, трябва да тръгвам... Забрави, че съм ти го разказала. И на никой нито дума... -беше отговорила Маруся лаконично и с категоричен тон сложи край на разговора.

- Оффф, мамо, не съм малоумна, веднъж завинаги спри да казваш „на никого нито дума“!

Стефан обаче беше обяснил всичко на дъщеря си. Истината беше единственият начин да я научи да се пази.

- Майка ти е права винаги да ти напомня. На никого никога нито дума. Тези неща остават само в къщи. Колкото до Лариса Кръстева, и да се е страхувала, изкушенията от блясъка и възможността да си първа дама на България са били по-силни от страха. А и на чужд гръб сто тояги са малко... Трябвало е да се стоварят на нейния, за да разбере, че слуховете за изхвърлени момичета от горните етажи са истина и нито возенето в мерцедес с шофьор, нито доставките от хотел „Рила“, нито летата в „Евксиноград“, нито пътуванията по света с делегации, нито наведените сервилно гърбове на стотици хиляди хора, на един цял народ, Лола... цяла България им целува задниците на тия селяни, нищо не може да компенсира жестокостта и патологията! Неограничените възможности на снаха на втория човек в държавата са нищо пред психопата Сергей Калайджиев. Където и да те канят, моето момиче, каквото и да ти предлагат, винаги стой настрана, ясно ли ти е? Дръж се възпитано, но отказвай твърдо.

- Татко, не съм тъпа...

- А бе, явно и момичето си е мислело, че не е тъпо, и от хитрост и властолюбие е заложила на най-високата миза, но не е преценила, че загуби ли, губи всичко. Не като Левски, а като жена с отнети завинаги човешки права...

Първият заместник-председател на държавния съвет, свекърът на Лариса, ужасно харесвал красивата си и интелигентна снаха и тя смятала, че ще я пази от психопатските изцепки на съпруга й, но надеждата й била чиста наивност. Заради изневяра или не, клюката беше лишена от детайли, но се знаеше със сигурност, че и Лариса не успяла да избегне съдбата на предшественичките си. Серьожата я пребил така, че счупил челюстта й и ръката й.

Скоро след това стана ясно, че звездната партийна двойка се развежда. Легендите за многобройните любовници на Лариса буквално бяха избухнали. Машината на Държавна сигурност ефективно беше разпространила слух, че е нимфоманка, което едва ли беше вярно, но беше необходим претекст на съда, за да бъде осъдена като морално разложена и да й бъдат отнети родителските права върху четиригодишния й син от Сергей Калайджиев.

И това не беше всичко. Орлин Колев беше разказал на Маруся, а тя на дъщеря си, че на невръстното дете на Лариса е казано, че майка му е умряла, а тя била изгонена от България не къде да е, а в Съветския съюз. Лола беше потресена от жестокостта на тези хора. Колкото и да се беше самозабравила амбициозната и суетна Лариса, никоя жена, никой човек не заслужаваше подобно отношение. Да отнемат детето й и да му кажат, че е мъртва?!

- А ако Лариса поиска да се върне в България? Как ще я спрат?

- Държавна сигурност моментално ще я арестува. Трябва да е благодарна, че е жива, а не в лагер - отново Стефан беше казал това, което Маруся спестяваше на дъщеря си. - За да си позволиш да излъжеш едно дете, че майка му е умряла, значи вярваш в силата си да държиш тази майка завинаги или в затвор, или извън границите на България. И вярваш, че завинаги ще управляваш... Чудовища.

- Не се притеснявай за мен, татко, тези момчета не ми харесват, няма от какво да се страхуваш.

- Как бих искал да живеем в нормален свят, миличка, да сме свободни да пътуваме, да не шушнем по къщите си като престъпници, а и да не слушаш такива истории...

Стефан се разстройваше от тези разговори. Изчезваше в стаята си и дълго мълчеше. Сега, месеци след бягството му, Лола не му се сърдеше, беше достатъчно голяма и интелигентна, за да знае, че всеки един такъв разказ на Маруся за живота на „онези“ го беше отдалечавал от майка й безвъзвратно. Обичаше ги и двамата. И все пак в нея се натрупваше невидима, неосъзната горчивина срещу липсата на осъждане на тези истории от страна на Маруся. Смяната на темата в момента, в който разговорът станеше неудобен и опасен, дразнеше Лола и я изпълваше с гняв. Но гняв или не, добра или лоша, безпринципна или не, това беше майка й. Друга нямаше. И след смъртта на баба й и бягството на баща й само тя й беше останала.

Междувременно дъщерята на най-близкия „съратник“ на другаря Живков, другаря Нако Вътов, беше починала внезапно, оставяйки сираци момче и момиче. Децата бяха не от одобрения от стария Вътов последен неин съпруг, а от предишен брак и носеха името на баща си. Вътов беше притеснен, че след смъртта й бившият съпруг би могъл да започне да упражнява нежелано влияние върху тях. Децата трябваше да бъдат възпитавани на всяка цена в здрав социалистически дух и морал. Имаше и друг проблем. Ако се случеше нещо с Вътов и възрастната му съпруга починеше преди пълнолетието на внуците им, те щяха да бъдат негови наследници, но под настойничеството на бащата. А това не беше добре. Външен човек щеше да разполага с имотите им. Нямаха доверие никому.