Кристофър Франк - Американска нощ

— Добре. Ако нямате нищо против, ще започнем до прозореца.

Тя сложи дългата си тънка ръка на дървената рамка и втренчи поглед в отсрещната сграда. Той щракна два пъти, съзнавайки, че става лошо, после приближи и без да продума, разстла косите й по раменете. Тя не помръдна. Направи й още две снимки.

— А сега до вратата.

Тя прекоси бавно стаята и се облегна на вратата, със събрани крака, леко приведена, с отпуснати рамене и издадена напред шия. Това съвсем не вървеше за трийсет и пет милиметровия обектив на Серве — трябваше му деветдесетмилиметров, и все пак той направи снимката, после накара момичето да застане малко встрани, с опряна на рамката на вратата глава. Клаксоните засвириха още по-силно. Надин Шьовалие стоеше неподвижно. Щраканията на никона потънаха в общия шум. Серве отпусна ръка и се опита да размисли. Без да й казва нищо, тя отиде и легна в средата на стаята със скръстени на гърдите ръце.

— Там ли спите?

Не се изненада от въпроса му.

— Да.

Надвеси се над нея и щракна два пъти. Снимаше я като за портрети, които обаче нямаше да станат, тъй като трябваше да я доближи, а не искаше да го прави. Клаксоните замлъкнаха. Тя стана, а той погледна брояча на апарата. Бе направил дванайсет пози, а филмът имаше трийсет и шест. Реши да ги изщрака всичките.

Накара я да седне в дъното на стаята, в един от ъглите, облегната на стената, накара я да крачи в коридора, да се излегне, отново да стане, да коленичи, но най-дълго я задържа в средата на стаята, права и неподвижна, без нищо наоколо, опитвайки се по всякакъв начин да сломи нейната самоувереност, която все пак се оказа абсолютно непоклатима.

Когато останаха три пози, той спря. Спогледаха се и Серве се приготви за портретна снимка. Накара я да застане до прозореца, да погледне нагоре и се приближи. Тя потопи очи в обектива, а той натисна спусъка три пъти едно след друго. Когато свали апарата, тя вече плавно се отдалечаваше. Серве коленичи в тъмния коридор, за да извади филма, сложи го в джоба си и тръгна към вратата. Без да бърза, тя стигна преди него и му отвори, любезно усмихната и с леко наведена глава.

— Благодаря ви.

— Ще искате ли да видите контактните копия?

— Мисля, че няма да е необходимо.

— Добре. Довиждане.

Не се ръкуваха. Когато Серве се обърна на площадката, младата жена отново се бе превърнала в силует.

Както се страхуваше, всичките снимки бяха леко преекспонирани, бледи и невзрачни. Репортажът показваше безизразна млада жена насред празен апартамент и беше съвсем безинтересен. Серве се отпусна уморено в едно кресло пред секретариата, за да прегледа „Франс Соар“. Страшно му се искаше да вземе душ, но чакаше Мертол.

— Абе ти днес майтап ли си правиш с мен, а? Първите — недоекспонирани, тия пък — съвсем преекспонирани. И въобще кофти работа. Пет пари не струват. А тя дори беше съгласна да се съблече! Какви си ги оплескал пак?

Серве погледна Мертол смаяно.

— Съгласна ли беше? Сигурен ли си?

— Ами нали аз говорих с нея!

Серве работеше в агенцията от близо година „на парче“. Това значеше, че доходите му зависеха от продажбата на снимките му и че отговаряше истински за работата си единствено пред самия себе си. Мертол, който презираше работещите „на парче“, откакто вече не се числеше към тях, го отпрати със страдалческо изражение и изкрещя:

— Курбоа!

Многобройните пишещи машини, които тракаха наоколо, спряха за миг, точно колкото да подчертаят гръмогласното „Даа“, прозвучало от другия край на залата. Серве се отдръпна, но не излезе от бокса на Мертол. Видя как той вдига слушалката и набира някакъв номер с длъгнестия си, сякаш безкръвен пръст.

— Госпожица Шьовалие ли е? Тук е Мертол от агенция „Гая-Бек“. Извинете, че пак ви безпокоя, но никак не сме доволни от работата на нашия фотограф. Да, точно така… Станало е недоразумение…

Мертол съсредоточено разглеждаше върха на цигарата си.

— Ще бъдете ли така любезна да приемете друг фотограф? Заминавате, така ли? За Рим? Кога? Утре ли? А днес? Да, днес следобед?… Наистина много съжалявам, че…

В кабинета влезе огромен, спретнато облечен мъж с остри черти и буйна коса. Курбоа — „специалистът по мацки“ в агенцията — се хвалеше, че успява да съблича всички до една, и наистина обикновено постигаше целта си. За съжаление той бе по-силен в приказките, отколкото във фотографските умения, и снимките му често отразяваха много точно ситуацията, до която докарваше работата: някое склонило и съжаляващо вече за това момиче, застанало голо в зле отоплено студио. Понякога работеше заедно с друг фотограф, не толкова оправен, но затова пък по-надарен.