Орхан Памук: Сняг

След безкрайните сражения, кланета, масови убийства и въстания, след като Карс бил превземан от арменската, руската и дори от английската армии, през октомври 1920 година в него навлиза турската армия, предвождана от Кязъм Карабекир, чийто паметник се извисява сега на площад „Истасион“. След четирийсет и тригодишно отсъствие турците повторно завладяват града, заселват се в него, приемат царския градоустройствен план, като най-напред усвояват привнесената тук от руснаците култура, и за да са в тон с емоциите около европеизацията на републиката, наричат петте руски булеварда на имената на петима прочули се в историята на Карс паши, та да се помни и знае кои са по-велики от редовите воини.

Това, както бе пояснил и гордо, и ядно старият общински кмет Музаффер бей от Народната партия, било в годините на европеизация. Организирали се балове в народните домове, провеждали се състезания с кънки под железния мост — сутринта, като мина по него, Ка забеляза, че на места е ръждясал и прогнил, — макар да нямало и двайсет години от войната с гърците, карската републиканска средна класа приветствала с аплодисменти трагедията „Едип цар“, изпълнена от гостуващи анкарски актьори, старите богаташи, облечени в палта с кожени яки, се разхождали с шейни, теглени от яки унгарски коне, разкрасени с рози и позлата, по време на баловете в Народната градина, давани в подкрепа на местния футболен отбор, се танцували най-модерните танци под съпровод на пиано, акордеон и кларинет, лете карските девойки, облечени в дрехи с къс ръкав, спокойно обикаляли града с велосипедите си, зиме младежите отивали до лицея с кънки и облъхнати от републикански ентусиазъм, се кипрели със сака и папийонки, както повечето лицеисти. Когато се върнал в Карс подир години, за да се кандидатира за общински кмет, адвокатът Музаффер бей, обзет от предизборна треска, изпитал желание пак да си сложи папийонката, която носел в лицея — съпартийците му обаче се възпротивили, казали, че такова „контене“ ще доведе до отлив на гласове, ама кой да ги послуша.

Сякаш съществуваше някаква връзка между кроткото оттегляне на безкрайните зими и съсипията, обедняването и злополучието на града. Подир този си коментар за предишните зими и подир разказа си за полуголите актьори с напудрени лица, пристигнали от Анкара да представят гръцки пиеси, старият общински кмет заговори за революционната пиеса, поставена в края на 40-те в Народния дом, в която участвал самият той. „В тази пиеса се разказва за пробуждането на една девойка, загърната в черен чаршаф 7 7 Връхна дреха, която покрива изцяло мюсюлманската жена. — Б.пр. . На финала на пиесата — рече той, — тя сваля чаршафа и го запалва на сцената.“ За тая, значи, пиеса бил нужен черен чаршаф, ама понеже нийде в Карс не открили черен чаршаф, обадили се по телефона, та им доставили един от Ерзурум. „Сега пък улиците са пълни с жени с чаршафи, забрадки и тюрбани — заключи той. — Самоубиват се, защото държат да влизат на лекциите с това знаме, символ на политическия ислям, върху главите си.“

При всеки разговор в Карс Ка премълчаваше, не задаваше надигащите се в него въпроси, свързани с възхода на политическия ислям и с момичетата с тюрбани. Със същото упорство, въпреки че през 1940-а в Карс нямало и една загърната в чаршаф жена, разпалените младежи не спирали да организират вечерни представления, осъждащи носенето на чаршафи. Разхождайки се през деня из улиците, той не беше обърнал внимание на жените с чаршафи и кърпи на главите; за седмица нямаше как да придобие познанията и опита на интелектуалците, които, наблюдавайки големия брой забрадени жени, тутакси правеха политически изводи. В истанбулските европеизирани среди, там, дето бе расъл Ка, жена, която си покриваше главата, беше или от покрайнините на Истанбул, дошла, да речем, от лозята в Картал да продава грозде в квартала, или, примерно, жената на млекаря, или някоя друга жена от по-низшите прослойки.

Подир време чух доста истории за предишните собственици на хотел „Карпалас“, в който бе отседнал Ка: за някакъв университетски професор, поклонник на Запада, изпратен от руския цар вместо в Сибир тук, на по-леко заточение, за арменеца, търговец на едър рогат добитък, за използването на сградата като дом за гръцки сираци…

Който и да е бил първият собственик, той, както се правело във всички постройки в Карс през оня период, иззидал в тази петстотин и десетгодишна сграда печка, наричана „печь“, като я вградил в стените така, щото четирите й страни да отопляват четири стаи едновременно. През периода на Републиката обаче турците не успели да се оправят с руските печки и първият турски собственик превърнал къщата в хотел, настанил огромна месингова печка при входната врата към двора, а по-късно монтирал радиатори по стаите.