Волен Сидеров - Бумерангът на злото

Страшно подозрително звучи разказът на очевидци, включително и на българи, публикувани в нашата преса, че на две спирки пред Световния търговски център пътниците били сваляни от полиция и отклонявани под предлог, че нещо се проверява. Това става близо час преди атентатите!

Междувременно в началото на ноември 2001 г. в Интернет се появи сайт на една неизвестна досега терористична организация — „Секретна армия на справедливостта“. Тя пое отговорността за атентатите в Ню Йорк и Пентагона. Тази организация твърди, че няма нищо общо с Бен Ладен и неговата „Ал Кайда“. Ами ако това излезе вярно? Какво става с масираните бомбардировки над Афганистан? С обявената награда от 1 милиард долара за главата на Бен Ладен? С убитите стотици или може би хиляди (тях никой не ги брои) невинни афганистанци, жени и деца, с разрушените от американски бомби болници и мисии на Червения кръст?

Въпросите около 11 септември 2001 година са много, но със сигурност американското правителство няма да отговори на тях. Защото е очевидно, че крие нещо. Това си личи дори по начина, по който „обяви война“ на тероризма в лицето на Бен Ладен, без никакви огласени доказателства за участието му. Но по-важният въпрос е кой е Бен Ладен? Световната преса вече публикува достатъчно данни за това, че Бен Ладен е творение на ЦРУ. Сп. „Форийн афеърс“ писа още през декември 1999 г., че „в периода 1982 — 1992 г. с активното съдействие на ЦРУ и Междуведомственото разузнаване на Пакистан — ISI, около 35 000 мюсюлмански радикали (тоест терористи — тези, на които обяви война САЩ) са били направлявани да участват във вътрешните политически войни на Афганистан.“ Според „Вашингтон пост“ от 19 юли 1992 г. президентът Рейгън е подписал през март 1985 г. директива 166 за националната безопасност, която предвижда нарастваща тайна военна помощ за муджахидините. „Военните доставки стигат до 65 хиляди тона на година, плюс непрекъснат поток от специалисти на ЦРУ и Пентагона.“ Абдел Мохам Сайдали от Центъра за стратегически изследвания в Кайро доказва, че „Бен Ладен и афганските араби са преминали най-модерна подготовка, осигурена от ЦРУ“, според „Уикенд сънди“ от 16.08.1998 г. За идейна мотивировка на бойците против съветското присъствие в Афганистан тайните служби на САЩ и стратегическите щабове се спират на радикалния ислям, „който да противостои на атеистичните съветски войски“.

На кого всъщност обявиха война САЩ след 11 септември? На тероризма, който създадоха? На себе си? На своето разузнаване и на своя генерален щаб? Защото те са тези, които пуснаха лошия дух, джина на Бен Ладен от бутилката. Какво значи да обявиш тотална война до победа над тероризма? Може би да избиеш американските военни инструктори, които обучаваха убийци в Пакистан за Афганистан и Чечня, в Косово и Албания за Сърбия и Македония. Да, ако трябва да се отмъщава, трябва да се започне от шефовете на ЦРУ, от президента Рейгън, който е издал директивата за военна помощ на муджахидините — днешната „Ал Кайда“.

Според видния американски критик на глобализма и кандидат за президент в няколко кампании Линдън ла Руш „Бен Ладен е фигура, управлявана от Америка… Никакъв замисъл на Бен Ладен не може да се реализира без съдействието на структури вътре в САЩ“, категоричен е Ла Руш.

Има ли данни, които потвърждават съмненията на Ла Руш? Да, в американската политическа история има достатъчно доказани случаи на инсцениран терор от „чужди сили“, извършен от американци, за да предизвика определени геополитически събития. Така става през 1898 г., когато в хаванското пристанище е взривен американският военен кораб „Мейн“. Това бива обявено за коварно испанско дело и САЩ започват война с Испания. Много по-късно излизат изследвания, които доказват, че корабът си е взривен от американците, за да има повод за война. Подобна инсценировка Щатите разиграват и в Тонкинския залив в началото на 60-те години, за да започнат война срещу Виетнам.

В наскоро излязлата книга на Джеймз Бомфорд „Гнездо на тайни. Анатомия на ултрасекретната Национална агенция за сигурност“ са изнесени документи за подобна схема и по време на Карибската криза през 1962 г. Цитирано е предложението на американския евреин Лаймън Лемницер, шеф на Съвета на началник-щабовете, до военния министър Макнамара. В него пише: „Можем да взривим кораб в залива Гуантанамо и да обвиним Куба или да осъществим терористична кампания от името на комунистическа Куба в района на Маями, в други градове на Флорида и дори във Вашингтон.“ Лемницер мотивира предложението си така: „Списъкът на жертвите във вестниците ще предизвика полезна вълна от национално възмущение.“