Волен Сидеров - Бумерангът на злото

А какво стана, когато американските въздушни нападения и средновековна блокада на Ирак причиниха смъртта на 500 000 иракски деца?

Половин милион, и то малки деца! За нормалното човешко съзнание този факт няма реални контури. Той е толкова ужасен, че не може да бъде друго, освен абстракция.

Но да сте чули интелектуалци по света или в България да вдигнат глас на протест срещу този геноцид? Някой държавен глава да е станал прав в знак на траур? Да сте чули за концерт на световни звезди в чест на половинмилионното аутодафе, устроено от „най-голямата демокрация“ на планетата?

Светът трябваше да се деформира и при унищожаването на 30 000 чилийци от превратаджиите на Пиночет през 1973 г., финансирани и подкрепяни от САЩ. За което излязоха достатъчно данни от разсекретените архиви на ЦРУ и бяха публикувани в американския печат.

Нима светът помръкна след 1965 г., когато в Индонезия за броени седмици диктаторът Сухарто изби 500 000 души с американска помощ? И бе обявен от щатската пропаганда за „светъл лъч в Азия“, както писа тогава „Ню Йорк Таймс“. Сигурно е, че огромното мнозинство щастливо живеещи по скалата на „евроатлантическите ценности“ граждани на Западна Европа и САЩ дори няма да си спомнят за тези ужаси, ако ги питат днес.

Гватемала — 1954 г., Бразилия — 1962 г., Венецуела — 1954 г., Чили — 1973 г., Панама — 1989 г., Гренада — 1983 г., Никарагуа 1991 г. — това са само няколко от местата и датите на насилствена американска намеса във вътрешните работи на суверенни държави. При всички тези случаи са извършвани държавни преврати, подготвяни от ЦРУ, съпроводени с десетки и стотици хиляди убити. На мястото на национално мислещите държавници САЩ поставяха свои марионетки, които често бяха криминални престъпници, наркобарони и откровени садисти.

При всички тези случаи светът не се променяше. Нямаше патетични речи на президенти, нямаше национален траур в чест на жертвите. Западът не обича да скърби за убитите от него или неговите местни пионки аборигени. Световният траур, който беше демонстриран след 11 септември 2001 г. чрез глобалните медии, показа ясно, че в очите на световната олигархия един американски живот има по-висока цена от един чилийски, гватемалски, сръбски или индонезийски.

Какво направи САЩ? Обявява, че враг на цивилизацията е Бен Ладен, казва, че той се крие при талибаните, казва, че той стои зад терористичните актове на 11 септември 2001 г., но не го доказва. За 24 часа ФБР установява самоличността на арабските терористи, които според изнесената информация са главно саудитци. Никакъв открит достъп до информацията по ужасните събития в центъра на Ню Йорк не беше даден. Дори членове на Конгреса се оплакват, че не могат да получат информация за войната против Афганистан и всичко, свързано с нея. Американските медии след 11 септември приличат на съветския печат през 50-те години. Само жизнеутвърждаващи и героични заглавия. Нито едно журналистическо разследване по повод десетките неизяснени факти около терористичните актове. Нито дума за нападението над Пентагона, което сякаш не съществува — показват се само ударите срещу Световния търговски център. Като че ли цялата преса и телевизиите на САЩ бяха задвижени от една ръка, която наложи строга цензура върху темата на деня. „Няма адекватен анализ на събитията“, признава ветеранът на „Ню Йорк Таймс“ Дейвид Бейндър пред представител на българския вестник „Монитор“ през ноември 2001 г. Все повече американски журналисти признават, че медиите изпитват страх да пишат извън официалната линия на правителството. Това не трябва да ни учудва, защото медиите в САЩ, както ще изясним по-нататък, са в тесен кръг от няколко (еврейски) издателски фамилии, преплетени помежду си. В резултат на това масирано промиване на мозъците 89 % от американците веднага след 11 септември според социологическите проучвания са „за“ военни удари срещу Афганистан, без да чакат да научат подробности от някакво разследване. Чувствата на гняв и желание за отмъщение са направлявани успешно от елита на САЩ. И никой от тези 89% не допуска и за секунда мисълта, че собственият му истъблишмент — върхушката, която управлява Америка, може да има пръст в избиването на 3170 души в Манхатън.

В същото време въпросите, които чакат отговор, са много. Оказа се, че старателно готвената според официалните данни операция е придружена с немислими аматьорски изпълнения. Не е за вярване, че терорист, който се готви месеци или години да отвлече самолет, ще остави на летището колата си със свои бележки и с личния си Коран, както и с планове за операцията си. Взривовете в сградите-близнаци на Световния търговски център стопиха стоманените конструкции с температура от 1000 градуса, но един от паспортите на терористите прелетя по чудо този огнен ад невредим и бе намерен от ФБР около останките на небостъргачите. До днес не е изяснено четвъртият самолет свален ли е или е катастрофирал. Изключително невероятно звучи, че около час след „отвличането“ на самолетите, това не е разбрано от въздушния контрол, нито пък е засечен и записан разговор на истинските пилоти с контрола. Между първия удар и втория минават 18 минути, през които никой не докладва на президента и главнокомандващия на САЩ Джордж Буш-младши, че са отвлечени и отклонени от полета им четири боинга и един от тях е ударил сграда в Манхатън. Чак в 9:05 ч. шефът на администрацията на Буш Андрю Кард прошепва на президента, който в това време се ръкува с учителки и се снима с деца в едно училище във Флорида, че нещо е станало. В следващия половин час Буш не дава никаква заповед към шефа на въздушните сили. Арабинът, който трябва да е насочил боинга от полет 77 към Пентагона, е имал времето спокойно да кръжи над обхванатата с радари отвсякъде сграда на военното министерство на САЩ. Той трябва да е бил изключителен виртуоз, казват специалистите-авиатори, защото за 2 и половина минути сваля височината на боинга с цели 2500 м по спирала, прави специален завой над сградата на Пентагона и забива машината точно в отсрещната страна на крилото, в което е висшата администрация. За този арабин — Ханджур — беше писано в американската преса, че взел два-три урока на самолетче „Чесна“. Освен това бил много зле като пилот, казвали инструкторите. Според ФБР обаче той продължил да тренира на сухо — на специален тренажор. Всеки, който има нещо общо с авиаторството, би се изсмял от сърце на този абсурден сюжет. Нито в САЩ обаче, нито в утвърдените световни медии някой се изсмя или пък изтъкна несъответствията в официалната версия.