Волен Сидеров: Бумерангът на злото

Да, нещо не е наред. Нещо не е наред в България, щом претендиращите за интелектуален елит космополити могат да оклеветявят и да хвърлят такива леснопроверими лъжи и срещу тях да няма реакция. Никой не се занимава с антибългарската дейност на „Шалом“, на Българския хелзински комитет и неговите клонинги — фондация „Толерантност“ и подобните издънки на Соросовия център за дезинтегриране на нациите.

Не е наред държава, която позволява на един арогантен и нагъл посланик да дава от националния ефир директиви към властта в страната, която го е приела, как да преследва неприятните нему хора, издания и автори. Как да си променя законите, за да не допуска патриотични партии, които дразнят нервите на ционистите. Посланикът на Израел — Зисман, направи точно това. Той си позволява да дава наставления на българите как да правят демокрация. При положение, че той самият е представител на една държава, която пред очите на цял свят провежда геноцид върху един цял народ — палестинския. Всяка държаща на националното си достойнство държавна власт би обявила за персона нон грата такъв посланик като Зисман. В България обаче няма държавници с характер и суверенно мислене.

Затова са възможни такива перверзии като заведената прокурорска проверка срещу автора на тази книга — Волен Сидеров, и срещу издателя на вестник „Монитор“, публикувал откъси от „Бумерангът на злото“. Явно у нас престъпността е овладяна и прокуратурата няма друга работа, освен да работи по жалбите на явно вманиачени хроа, които ги внасят при това директно при главния прокурор на републиката в нарушение на приетия ред. Мазохизмът на управляващата върхушка достигна опасни за целостта на страната ни граници.

Целта на масираната медийно-прокурорска атака срещу „Бумерангът на злото“ и нейния автор целят подготвянето на почвата за приемане у нас на закони, преследващи свободата на словото. Такива закони еврейското лоби във Франция, Швейцария, Германия и Белгия вече е успяло да прокара. Моят колега и личен познат Юрген Граф, швейцарец, автор на изследвания за Холокоста, вече е вкусил от ционистката репресия срещу свободното слово. Той има 15-месечна присъда в Швейцария, защото си е позволил в своя книга да подложи на ревизия наслояваните от десетилетия неясноти и нелогичности около гибелта на 6 000 000 евреи.

В САЩ също се подготвя закон, санкциониращ търсенето на истината около ролята на световното еврейство в негативни за човечеството събития и ревизирането на митовете около холокоста.

Това предстои да стане и в България. Ако няма обществена съпротива срещу арогантността на ционизма, той ще намери своите платени маши — родоотстъпниците и националните предатели в политическия елит, и ще наложи у нас закон, ограничаващ свободното търсене на историческата истина.

След комунизма ще настъпи нов период на информационен мрак.

Ако всички българи не кажат „не!“ на лъжата и опита да ни бъде запушена отново устата.

Волен Сидеров, юни 2002 г.

От 11 септември 2001 г. светът не е същият. Политици и коментатори повтарят това клише всеки ден оттогава пред световните агенции. Защо, какво стана на този ден? Двата най-високи небостъргача на Ню Йорк и едно крило на Пентагона бяха сринати от пътнически самолети, управлявани от камикадзе. Загиналите са 3170 души. Това ли промени света? Смъртта на 3170 човека? Това ли е еталонът за видоизменението на света? Всеки път, когато умират по 3170 души?

В такъв случай би трябвало светът досега да се е променил хиляди и хиляди пъти само през последните петдесетина години. Светът трябваше да престане да е същият и на 24 март 1999 г., когато НАТО изсипа 21 700 тона експлозиви над суверенната държава Югославия и уби и рани над 6000 души, сред които 2000 деца. Това нападение НАТО извърши в противоречие с устава на ООН и използва забранените от международните конвенции касетъчни бомби и снаряди с обеднен уран.

Светът трябваше да се промени и след 1982 г., когато еврейски части влязоха в палестинските лагери Сабра и Шатила и заедно с ливанските милиции избиха няколко хиляди палестинци, сред които много жени и деца. Днешният премиер на Израел Ариел Шарон бе призован от белгийски съд на 28 ноември 2001 г. като обвиняем в масови убийства заради участието му в клането през 1982 г. Призовката за съда му бе връчена от белгийския посланик в Тел Авив Вилфред Гинс, а делото е заведено от оцелели от масовото избиване. Но нямаше международен траур за жертвите.