Гор Видал - Сътворението

Дворът отпътува за Суза на четири групи. Тъй като харемът се движи най-бавно, жените и евнусите тръгват първи. Излишно е да споменавам, че Лаида замина на носилка заедно със свитата на царица Атоса. Тя вече беше важна дама в двора. Веднага след харема потегля съкровищницата и покъщнината на Великия цар. После е ред на чиновниците от канцеларията с техните безбройни свитъци с документи. Накрая, на коне или в бойни колесници, тръгват на път министрите, благородниците и Великият цар. Благодарение на Милон пътувах в бойна колесница, теглена от четири коня.

Скоро след моето записване в първия отдел на дворцовото училище Тесал настоя синът му Милон да бъде прехвърлен в същия клас, посочвайки, че племенникът на атинския тиран е равен с всеки персийски благородник или жрец. Така Милон дойде в нашия клас и имах с кого да говоря гръцки. Когато стана време да тръгваме за Екбатана, Тесал настоя да пътувам с него и сина му.

Напуснахме Суза при изгрев-слънце. Двете реки бяха придошли — бързите им пенливи води отнасяха снеговете, които вече се топяха в планините Загрос. Но след по-малко от месец тези бързи реки щяха да се превърнат в глътни потоци. Не познавам друго място на света, където да е толкова, горещо през лятото и толкова студено през зимата, както в Суза, а съм живял в Индия и съм прекосявал високите Хималаи.

Колесницата, теглена от четири коня, караше самият Тесал. Той беше спечелил състезанието с колесници на Олимпийските игри и на тази тема беше също така неудържим, както Калий. Не знам какво толкова има в тези игри, провеждани всеки четири години в Олимпия, но съм забелязал, че стане ли дума за тях, и най-интелигентният грък се побърква. Струва ми се, че ако Тесал би имал възможност да избира дали да бъде тиран на Атина, или да спечели лавровия венец на Тридесет и деветата олимпиада, би предпочел венчето от маслинови клонки.

За тежкоподвижните носилки и фургони на харема пътуването от Суза до Екбатана отнема над десет дни. За две малки момчета и шампион по надбягване с колесници то трае само четири дни. Между другото тогава за пръв път се запознах с превъзходната система от пътища, която изграждаше Дарий. От Суза пътищата на Дарий тръгват на север, на югозапад и на изток. На всеки десет-петнадесет мили има поща, а също хан и конюшни. Около пощите често изникват малки селца.

Още при първото ни спиране през хилядите отрупани с розови и бели цветове овощни дръвчета зърнах дървените къщички на ново селище. Земята по високите места край Суза е необикновено плодородна. Заради ранга на Тесал ханджията ни настани в стая ниски тавани и глинен под. Не толкова високопоставените спяха в конюшнята, под навеса за добитък или на земята под звездното небе.

Въпреки че обикновено хората с висок ранг пътуват със собствени шатри, с покъщнина и свита от роби, Тесал искаше да пътуваме „като истински войници“. Защото и двамата сме щели да станем войници.

— Да, ама Кир няма да става войник — каза Милон. — Ще стане жрец. Постоянно се моли и измисля проклятия.

Макар че едва ли помнеше родния си град, Милон отлично бе усвоил подигравателния атински маниер на говорене. Сигурно се предава с кръвта.

Тесал ме изгледа с известен интерес.

— Ти потомствен маг ли си?

— Не, не съм. Аз съм персийски…

— Не е персиец. Мидиец е.

Това бе проява на нетактичност от страна на Милон. В двора не бе прието да се споменава, че пророкът, изпратен от Премъдрия господ, за да промени вярата на персите, сам не е персиец, а мидиец от Рага. Независимо от желанието на някои хора от нашето семейство да представят рода ни за персийски, Зороастър нямаше персийска кръв. Не мисля, че сме и мидийци. Подозирам, че произхождаме от някакъв съвсем древен род, асирийски или халдейски[1], може би дори вавилонски. С изключение на мен Спитама са много тъмни и имат много темпераментен и екзотичен вид, така че едва ли са мидийци. Аз, разбира се, не съм типичен представител на семейството. Рус съм, защото приличам на Лаида. Приличам на грък.

[1] Семитски племена, преселили се в края на второто и началото на първото хилядолетие пр.н.е. от северноарабската пустиня в Южна Вавилония. Постепенно били асимилирани от вавилонци-те. — Б. пр.

Тесал запали въглища в мангала. После ни опече войнишки хляб от лющено жито, смесено с вода. Получи се нещо, което не само приличаше, но и определено имаше вкус на изсъхнали кравешки изпражнения.

— Ти носиш в себе си богато наследство — каза Тесал.