Гор Видал - Сътворението

— Разбира се, нямах никакво намерение да се подчиня на Великия цар — сподели с мен Атоса двадесет години по-късно, като най-чаровно ми се усмихваше с черните си зъби. — Тъкмо обратното. Канех се да заповядам да убият и теб, и майка ти. Нали знаеш, че бях изцяло под влиянието на тези проклети маги. Чудя се, как съм могла да им вярвам? Тровят съзнанието ни и ни настройват против Премъдрия господ и Зороастър, и Истината! Та аз всъщност бях поклонничка на Лъжата!

— И все още си.

Когато бяхме насаме, винаги се държах дръзко с Атоса. Това я забавляваше.

— Какво говориш! — Атоса едва сдържаше усмивката си. — Всъщност тогава ви спаси случката в класната стая. Преди това почти никой не бе чувал нито за теб, нито за майка ти. Но щом се разнесе слухът, че внукът на Зороастър е в двореца и отправя проклятия срещу магите… Вече щем не щем трябваше да ти обърнем внимание, пък и не можеше току-тъй да бъдеш убит. Не можеше, да речем, да ви намерят с майка ти удушени и хвърлени на дъното на някой кладенец — убийството, което всъщност имах наум, защото треската отнема много време. Другите жени на Дарий веднага щяха да обвинят мен и той щеше ужасно да се разгневи. Бях принудена да взема ново решение. Тъй както Лаида се мъчеше да спаси собствения си живот и твоя, аз пък се мъчех да направя най-големия си син наследник на Дарий. Ако изпаднех в немилост, наследник на Персийската империя щеше да бъде не моят син, а Артобазан, който, също като Дарий, няма нито капка царска кръв.

— Или като Кир Велики — добавих аз.

В разговор със старата Атоса човек можеше да си позволи някои волности — без да прекалява, разбира се.

— Кир беше наследствен вожд на всички планински родове — отговори невъзмутимо Атоса. — Беше Ахеменид по рождение. Законен господар на Ашан. Що се отнася до останалата част от света, над която царуваше… Той завоюва всички онези земи, тъй че те по право му принадлежаха. И ако синът му Камбиз не бе… умрял, нямаше да имаме Велик цар Дарий. Но това е минало. Днес Ксеркс е Велик цар и се оказа, че всичко е било за добро.

Естествено, заключението на Атоса бе прибързано. Накрая се оказа, че нищо не е било за добро. Но това е злощастната природа на нещата — всичко има край, а краят никога не е добър.

С Лаида се преместихме в новия дворец. Едва тогава разбрахме, че сме били настанени в част от кухнята на стария дворец. Въпреки че вече посещавах първия отдел на училището, с моя връстник Ксеркс се запознах едва през лятото, след като дворът се премести в Екбатана.

Първият отдел на дворцовото училище се оказа съвсем като втория, с тази разлика, че там нямаше гърци. Мъчно ми беше, че няма с кого да говоря на гръцки. Младите персийски благородници не се отнасяха зле с мен, но не ме и предразполагаха да се чувствувам у дома си. В интерес на истината аз и не бях у дома си. Първо, не бях благородник. Второ, фактът, че съм внук на Зороастър, ми бе отредил особено място, поради което и учителите, и учениците се притесняваха от мен.

Заради проклятието, което бях отправил към стария маг, всички вярваха, че съм обладан от свръхестествени сили и макар известно време да твърдях, че с нищо не съм различен от другите, скоро разбрах, че тайната на силата — в този случай на магията — се крие не в съществуването й, а в ореола около нея. Ако съучениците ми желаеха да ме смятат за магьосник, защо трябваше да им преча? Открих още, че имам полза неочаквано да ми се явява Премъдрият господ. Винаги когато правех така, учителите маги потръпваха и не ме караха да рецитирам онова, което не желаех да рецитирам. В последна сметка нито едно от тези представления не ми навреди. Ако човек не е под закрилата на някое високопоставено семейство в двора, то тогава най-добре да е протеже на Премъдрия господ.

Атоса удържа на думата си. Преди дворът да замине за Екбатана, тя прие Лаида. Беше й безкрайно приятно, че Лаида не я отегчи с трактати на тема Истината срещу Лъжата. Лаида притежава дарбата да усеща какво хората най-много искат да чуят. Способна е да очарова всекиго. Въпреки че самата тя би приписала това си качество на магьосничеството, мисля, че просто е по-интелигентна от повечето хора — а това е най-голямата магия.

И тъй като царицата беше голяма почитателка на магьосничеството, Лаида я снабди с всевъзможни питиета, заклинания и подобни тракийски глупости — да не говорим за изтънчените любовни еликсири и отрови, които й даде. Но въпреки покровителството на царицата положението й в двора се крепеше на обстоятелството, че е майка на внука на Зороастър — най-непримиримия враг на всички деви и, естествено, на магите. Ето защо, когато ги заварвах да нашепват заклинания, вперили поглед в някой димящ казан, приемах обяснението на Лаида, че просто експериментират поредното екзотично лекарство. От самото начало бях разбрал, че в двора, ако искаш с думите ти да не стане някаква… точно така, да не стане някаква магия и те мигновено да се превърнат в острие на нож, забито в теб изневиделица в мрака, или в глътка бавнодействуваща отрова, трябва просто да не ги изричаш.