Гор Видал - Сътворението

Не успях да завърша проклятието си.

Магът побягна с писък и останалите го последваха.

Спомням си, че дълго стоях сам в класната стая, разтреперан като пролетен лист, брулен от вятъра. Не знам как съм се прибрал до нашия двор, обитаван от духовете на закланите пилета.

Знам само, че мълвата за случилото се се разнесе от единия до другия край на двореца в Суза и малко преди залез-слънце ми бе заповядано да се явя пред царица Атоса.

За двореца в Суза се твърди, че никой не знае къде водят всичките му коридори. Сигурно е така. Говори се още, че в него има точно десет хиляди стаи, в което много се съмнявам. Ако чуе тази история, Херодот вероятно ще напише, че стаите са двадесет хиляди.

Спомням си, че ме поведоха по дълги, стори ми се, безкрайно дълги, слабо осветени коридори с дъх на му-хъл и злокобно червен под. При това нито веднъж не напуснахме очертанията на женските покои, до които скоро нямаше да имам достъп. Щом станат седемгодишни, персийските момчета напускат харема и вече са под опеката на мъже от семейството им. Тъй като единствената ми роднина в Суза беше Лаида, позволиха ми да остана в женските покои, докато навърша девет години — това се смята за доста напреднала възраст. Всъщност в нашия случай не може да се каже, че сме живели в харема. В онази мизерна пристройка срещахме само слугини и не видяхме нито една дама.

Пред покоите на царица Атоса ме посрещнаха двама необикновено високи и стройни вавилонски евнуси. Единият ми нареди, преди още да се появи царицата, да падна по лице на пищния индийски килим. А щом влезе, да пропълзя до нея и да целуна десния й крак. Ако не ми заповяда да стана, да лежа така по лице, докато ме отпрати.

Тогава трябвало да пропълзя обратно по килима до вратата. И в никакъв случай да не я поглеждам. Това е начинът, по който просителят е длъжен да се обръща към Великия цар или неговия заместник. Членовете на царското и на благородните семейства се покланят ниско на суверена, като в знак на подчинение целуват дясната му ръка. Ако пожелае, Великият цар позволява на дадена облагодетелствувана персона да го целуне по бузата.

Дворцовият протокол при Дарий беше особено строг, както често става, когато монархът не е престолонаследник по рождение. Макар дворът на Дариевия син Ксеркс да се отличаваше с далеч по-голям блясък от този на баща му, дворцовият протокол там бе много по-свободен. Като син и внук на велики царе, Ксеркс нямаше нужда да напомня на света за величието си. Все пак често съм си мислил, че ако и той се чувствуваше несигурен на трона като баща си, щеше да живее дълго като него. Но както обичат да ни напомнят атиняните в онези свои трагедии, които така разточително се поставят в театъра, човек не може да избяга от съдбата си. Така му е било писано на плешивия — когато е на върха на славата си, орелът да изпусне костенурка на главата му.

Лаида казва, че на осем години съм се държал превъзходно, както подобава на истинския наследник на Зороастър и така нататък. Макар тя, естествено, да е пристрастна, и други твърдят, че съм бил необикновено смел и уверен в себе си. Ако съм създал такова впечатление, то трябва да съм бил изкусен актьор, защото всъщност през повечето време изпитвах ужас, а ужасът ми бе най-голям в онази мразовита вечер, когато лежах по лице на килима с червено-черни шарки в покоите на царица Атоса и с разтуптяно сърце очаквах влизането й.

Стаята бе малка и в нея имаше само трон от слонова кост със сребърно столче за краката и малка статуя на богиня Анахита. В мангала пред статуята горяха благо-вония. Щом вдъхнах тежкия упоителен въздух, неудържимо се разтреперих. Знаех къде се намирам — в ръцете на поклонник на девите.

Срещу мен безшумно се отвори украсена с резба врата от кедрово дърво. Чу се шумоленето на дрехата й. Царица Атоса влезе и седна на трона. Запълзях към нея, като търках нос в неравните гънки на килима. Накрая видях два златни пантофа, поставени един до друг на столчето.

В паниката си целунах левия пантоф. Но царицата сякаш не забеляза грешката ми.

— Стани!

Атоса имаше плътен, почти мъжки глас. При това го-вореше на онзи изискан персийски език от времето на най-стария двор в Аншан, с акцент, който вече рядко се чуваше в Суза, а и където и да било другаде. Когато човек слуша Атоса, казваха старите придворни, все едно, че отново чува гласа на покойния Кир.

Въпреки че внимавах да не поглеждам към царицата, все пак успях да я зърна с крайчеца на окото си. Бях поразен. Тя бе не по-едра от мен и приличаше на фино изработена крехка кукла, на чийто врат най-неуместно бе поставена голямата глава на Кир, а извивката на ахе-менидския й нос толкова силно ми напомни един петел, с когото се бяхме сприятелили в задния двор, че почти очаквах вместо с ноздри, да завършва с две цепнатини, като клюн.