Като дете вярвах на Лаида. Но сега, когато животът ми е към края си, съвсем не знам дали съм изпълнил поверената ми от Премъдрия господ мисия, ако изобщо приемем, че съм бил натоварен с такава мисия. Трябва също да призная, че през седемдесетте години от смъртта на Зороастър до днес из различни краища на този огромен свят срещнах толкова много лица на бога, че вече не съм сигурен в нищо.
Да, Демокрите, знам, че обещах да ти обясня сътворението на света. И ще го направя — доколкото то е познаваемо. Виж, на въпроса, дали съществува злото, е далеч по-лесно да се отговори. Всъщност учудвам се, че не си се сетил какъв е произходът на Лъжата, която — нека ти подскажа — обуславя Истината.
Скоро след появяването на Артистона изклаха всички пилета в нашия двор. За разлика от Лаида аз тъгувах по тях.
Беше ранна пролет, когато ни посети един дребен чиновник от канцеларията. Идваше по заповед на дворцо-вия управител, за да съобщи, че ще посещавам дворцо-вото училище. Вероятно е нямало място за мен предната пролет, преди дворът да се изнесе от Суза. Но сега той заяви, че сам щял да ме придружи до училището.
Лаида се възползува от този необясним обрат в отношението към нас и настоя да ни преместят да живеем на по-добро място. Но чиновникът отговори, че това било невъзможно. Нямал нареждане. Тогава Лаида поиска аудиенция е царица Атоса. При това небивало искане ев-нухът едва се сдържа да не избухне в смях.
И така нещастната Лаида остана да живее като затворник, докато аз ходех в дворцовото училище.
Дворцовото училище е разделено на две. Синовете на императорското семейство и на Шестте учат отделно от синовете на по-нисшите благородници и младите гости на Великия цар — така наричат заложниците. Когато разбра, че не съм в първия отдел, Лаида изпадна в ярост. Всъщност тя нямаше представа какъв късмет сме имали и двамата, че изобщо сме останали живи.
Ходех с радост на училище. Учехме в просторна стая, чиито прозорци гледаха към ограден със зид парк. Там всеки ден се упражнявахме в стрелба с лък и в езда.
Учителите ни бяха маги от старата школа. Мразеха Зороастър и се бояха от влиянието му. По тази причина както учителите, така и учениците перси ме отбягваха. Единствените ми приятели бяха гостите на Великия цар, защото в известен смисъл аз самият бях гост — бях половин грък.
Скоро се сприятелих с едно момче на име Милон, чийто баща Тесал бе доведен брат на Хипий, господствуващия тиран в Атина. Въпреки че Хипий продължаваше делото баща си, великия Пизистрат, той и семейството му бяха омръзнали на атиняните. Нищо чудно. Известно е, че на атиняните не може да им се угоди — окаже ли се, че нещо е наистина хубаво, те веднага започват да кроят планове да го заменят с нещо лошо. За това начинание не са необходими кой знае какви усилия, пък и няма опасност те да не се увенчаят с успех.
В моя клас бяха и синовете на Хистией, тирана на Милет. Самият Хистией също бе задържан като гост но простата причина, че бе станал твърде богат и силен –. макар и да бе доказал верността си по време на Дарие-вото нашествие в Скития.
За да прехвърли персийската армия в Скития, Дарий построил понтонен мост през Хелеспонта. Когато го отблъснали при Дунава — където бил ранен баща ми, — много йонийски гърци искали да изгорят моста и да оставят скитите да разкъсат Дарий. Ако успеели да го убият или пленят, йонийските градове щели да се обявят за независими от Персия.
Но Хистией се противопоставил на този план: „Дарий е нашият Велик цар“, заявил той на останалите тирани. „Клели сме му се във вярност.“ Освен това тайно ги предупредил, че без подкрепата на Дарий йонийската аристокрация ще се съюзи с тълпата и ще свали тираните — по същото време в Атина вече се готвело подобно нещо и били на път да свалят последния от Пизистра-тидите. Тираните се вслушали в съвета на Хистией и мостът останал непокътнат.
Дарий се върнал благополучно в Персия. В знак на благодарност дал на Хистией няколко сребърни мини в Тракия. И изведнъж се оказало, че със своето господство над Милет и богатите си тракийски владения Хистией вече не е обикновен градски тиран, а могъщ цар. Както винаги Дарий постъпил предвидливо. Поканил Хистией и двамата му синове в Суза и ги задържал като гости. Хистией бе умен човек с неспокоен дух и не бе създаден за смирената роля на гост… Споменавам всичко това, за да обясня войните, които Херодот нарича „Персийски“.
В училище прекарвах повечето време сред гръцките заложници. Магите ни забраняваха да говорим на гръцки, а ние точно това правехме, щом наблизо нямаше учители.
Читать дальше