Гор Видал - Сътворението

Така за пръв път чух името на човека, който щеше да ми стане приятел за цял живот, по-точно до края на неговия живот.

Хистасп ме гледаше загрижено. Борех се със съня — с всички сили се мъчех да си дам вид, че слушам внимателно.

— Атоса е тази, на която трябва да се харесаш — продължи Хистасп, макар че току-що ме бе предупредил да избягвам жените на Дарий. — Но не си създавай врагове сред другите жени и евнусите. Нужно е да си хитър като лисица. В името на Премъдрия господ трябва да оцелееш. Това няма да е лесно. Харемът е нечестиво място. Там се ширят астрология, магьосничество, дяво-лопоклонничество и всевъзможни пороци, които намират добра почва сред жените. А сред всички тях най-лоша е Атоса. Тя е убедена, че е трябвало да се роди мъж, за да стане Велик цар като баща си Кир. Но тъй като не е мъж, мъчи се да поправи това с магии. Има собствен параклис, където се моли на дяволската богиня Анахита. С Атоса, от една страна, и магите — от друга, животът ти няма да е лесен. Магите ще се опитат да те накарат да приемеш Лъжата. Не се поддавай! Никога не забравяй, че представляваш Премъдрия господ на земята и си изпратен от него в Суза да следвашпътя на Истината, да продължаваш делото на Зороастър, най-светия човек, живял някога!

Всичко това надхвърляше възможностите на едно дете, което се бореше със съня и искаше да стане войник единствено защото войниците прекарват по-малко време в училище, отколкото магите и жреците — или софистите.

Потеглихме за Суза в мразовито време. Пътувахме с камилски керван, увити във вълнени наметки. Камилата е единственото превозно средство, с което така и не можах да свикна. На гърба на това неприятно същество може да ти стане точно толкова лошо, колкото и на борда на клатушкащ се кораб. Щом наближихме града, майка ми започна да си шепне някакви гръцки заклинания.

Между другото Лаида е магьосница. Призна ми го няколко години след пристигането ни в двореца.

— При това съм тракийска магьосница — обясни ми тя. — Ние сме най-могъщите масьосници в света.

Отначало помислих, че се шегува. Но не се шегуваше.

— Ако не беше така — често повтаряше тя, — нима щяхме да останем живи в Суза?

Може и да е била права. Макар че през цялото време се занимаваше с тракийските тайнства, майка ми ревностно провъзгласяваше сина си за истинския наследник на единствения пророк на Премъдрия господ — а Зороастър, разбира се, беше смъртен враг на същите тези дяволи, на които тя тайно се кланяше. Лаида е хитра жена.

Призори стигнахме до река Карун. Бавно, една по една, камилите прекосиха реката по дървения мост, а дъските му се огъваха и пъшкаха. Под нас не се виждаше вода, а само лед, а отсреща блестеше Суза, огряна от слънцето. Не си бях представял, че може да съществува толкова голям град. Цяла Бактра можеше да се разположи на един от пазарите му. Наистина повечето къщи в Суза бяха порутени и изградени или от кирпич, или — колкото и да е чудно — изкопани под земята и покрити с палмови клонки, за да спират парещия летен зной и сковаващия зимен студ. Но затова пък дворецът на Дарий, по онова време току-що завършен, е несъмнено най-вели-чествената сграда в света. Разположен е на висок хълм и се издига над Суза така величествено, че си съперничи с планините Загрос.

Суза се простира между две реки в плодородна равнина, оградена от всички страни с планини. От дълбока древност градът е столица на Аншан — област, която владеели първо еламитите, а после мидийците. В Югозападен Аншан се намират персийските планински земи, чийто племенен вожд бил Кир Ахеменидски, наследствен владетел на областта. Когато се решил да тръгне на поход извън пределите на Аншан, Кир завзел Мидия, Лидия и Вавилон. Синът му Камбиз покорил Египет, Затова сега всички земи от Нил до Инд са персийски -благодарение на Кир и Камбиз. И благодарение на Дарий и на сина му Ксеркс, и на неговия син — днешния ми господар Артаксеркс. Между другото от възцарява-нето на Кир до днес са изминали само сто и седем години и аз съм жив свидетел на по-голямата част от този прекрасен век.

През лятото в Суза е толкова горещо, че понякога по пладне можеш да видиш из улиците змии и гущери, изпечени на слънцето. Но когато наближи този сезон, дворът се премества двеста мили на север в Екбатана[1], където навремето индийските царе са издигнали най-неудобния дворец в света. Тази сграда, построена изцяло от дърво, заема повече от една квадратна миля и е разположена сред висока прохладна равнина. През месеците, когато в Суза е студено, Великият цар местеше двора си двеста двадесет и пет мили на изток във Вавилон — този най-древен и най-пленителен град. Но по-късно Ксеркс предпочете Персепол пред Вавилон. Така че сега дворът прекарва зимата в прародината на персите. Ние, старите придворни, много тъгуваме по пленителния Вавилон.