Гор Видал - Сътворението

В един студен зимен ден двамата с Милон седяхме на замръзналата земя и наблюдавахме как съучениците ни хвърлят копия. Облечени бяхме по персийски — с дебели панталони, отдолу с три чифта гащи — и не чувствувахме студа. Аз и досега се обличам добре и съветвам гърците да правят същото. Но е невъзможно да ги убедиш, че няколко ката тънки дрехи не само топлят през зимата, но и държат прохладно през лятото. Когато не ходят голи, гърците са облечени с пропити от пот вълнени дрехи.

Милон бе наследил от баща си ако не дарба, то поне вкус към интригите. Обичаше да ми обяснява кой с кого заговорничи в двора.

— Всички искат наследник на трона да бъде Артобазан, защото той е най-големият син на Дарий. Артоба-зан е още и внук на Гобрий, който не се е отказал от мисълта, че той, а не Дарий, е трябвало да бъде Велик цар. Но останалите петима благородници избрали Дарий.

— Нищо друго не са можели да направят. Дарий е Ахеменид. Племенник на Кир Велики.

Милон ме погледна със снизхождение. Точно така, със снизхождение. Дори и децата в Суза се опитваха да имитират този поглед. Искаха да създадат впечатление, че знаят тайни, неизвестни на останалите.

— Дарий е точно толкова роднина на Кир, колкото сме ти или аз — отговори Милон. — Естествено, всички персийски благородници са сродени помежду си. Така че той може би наистина има ахеменидска кръв, също както имам и аз от персийската си майка, а ти от баща си. Но всъщност това за теб май не важи, защото Спита-ма не са истински благородници. Не са дори и перси, нали?

— Нашето семейство е по-велико от всяко друго бла-городно семейство. Ние сме свещени. — В мен явно заговори внукът на пророка. — Избрани сме от Премъдрия господ, чиито слова бяха отправени към мен…

— Наистина ли можеш да ядеш огън?

— Да — отвърнах аз, — мога и да бълвам огън, когато съм божествено вдъхновен или много сърдит. Но щом Дарий не е роднина на Кир, как тогава е станал Ве-лик цар?

— Защото със собствените си ръце убил съветника маг, който се представял за син на Кир и всички му вярвали.

— Може би магът наистина е бил син на Кир. Още от детска възраст интуитивно се досещах какви са законите на властта.

Изведнъж лицето на Милон доби типично гръцко изражение, по-точно дорийско. Сините му очи станаха кръгли. Розовите му устни се разтвориха.

— Възможно ли е всички да лъжат?

— Хората често лъжат. — Сега беше мой ред да го погледна отвисоко. — Виж, аз не мога да лъжа, защото съм внук на Зороастър. — Бях изпълнен с чувство за превъзходство и го дразнех. — Но другите могат и го правят.

— Наричаш Великия цар лъжец, така ли?

Видях опасността и ловко се измъкнах от нея.

— Не съм казал такова нещо. Но много се учудих, когато току-що чух ти да го наричаш лъжец. В края на краищата той казва, че е Ахеменид и син на Кир, а ти твърдиш, че не е.

Милон съвсем се обърка и се изплаши.

— Не е възможно един персийски благородник, какъвто е бащата на майка ми, да лъже. Нито пък е възможно атински тиран, какъвто съм аз…

— Искаш да кажеш тиран, какъвто беше чичо ти.

— Той все още е. Атина все още е наша, защото тя не представляваше нищо, преди дядо ми да стане тиран. Всички го знаят, независимо от това какво говорят демагозите в събранието. Както и да е, Великият цар е Ахеменид, щом така твърди. Не може да лъже. Всъщност исках да кажа само, че всички сме Ахемениди. Поточно, че сме сродени с тях. Особено Гобрий и семейството му, Отан и семейството му…

— Вероятно не съм те разбрал добре.

Оставих го да се измъкне. В Суза човек трябва да е изкусен царедворец, преди още да му е поникнала брада. Дворът е изключително опасно място. Една погрешна стъпка — и те чака смърт, а и по-лошо.

Неведнъж бях слушал историята как Дарий свалил от трона мнимия син на Кир. Но тъй като никой не бе посмял да каже в мое присъствие, че Дарий не е роднина на Кир, от глуповатия Милон научих нещо важно.

Фактът, че Дарий също бе узурпатор като мага, чието място бе заел, обясняваше много неща за фракциите в двора. Сега разбрах защо тъстът на Дарий, Гобрий, е искал да стане Велик цар. Той бе по-възрастен от Дарий. Беше един от Шестте и имаше точно толкова благородна кръв, колкото и Дарий. Само че Дарий го бе надхитрил. Гобрий бе приел Дарий за Велик цар, при условие че внукът му Артобазан ще наследи трона. Но Дарий побързал да вземе за жена Атоса, дъщерята на Кир. Две години по-късно, на същия ден, в същата година, в която съм роден и аз, се родил синът им Ксеркс.