Гор Видал - Сътворението

Тесал беше красив мъж. На младини се оженил за персийка от Милет. Макар по онова време атиняните да не били така зле настроени към смесените бракове, всички в Атина смятали, че ако член на управляващата династия е решил да се ожени за персийка, то тя трябва да е най-малко от императорския род.

Казват, че Тесал обичал жена си по съвсем нетипичен за атиняните начин. Без съмнение той бе човек с необикновено силни страсти. А любовта му с бъдещия тирано-убиец Хармодий, макар и кратка, била толкова пламенна, че променила атинската история.

Едва ли днес някой разбира какво точно се е случило тогава. Елпиника, която обикновено е добре осведомена по тези въпроси, мисли, че както Тесал, така и доведеният му брат Хипарх били влюбени в Хармодий, красив млад атлет от Танагра. Естествено, Хармодий се чувствувал поласкан, че го обичат двамата братя на атинския тиран. Пък и не му били чужди флиртовете от този род. Официалният му любовник бил друг танагриец, кавалерийски офицер на име Аристогейтон. Както обикновено завършват подобни истории в Атина, всички се скарали помежду си. Аристогейтон се разгневил на тиранските братя, а Тесал се сърдел на своя брат, задето се опитал да му отнеме момчето… Цялата работа е невероятно заплетена и представлява интерес само за атиняните. От друга страна, резултатът от тази бъркотия всъщност промени историята.

Хипарх обидил девствената сестра на Хармодий. Според разпространената тогава версия по време на една церемония публично заявил, че се надява тя да не е чак такава развратница като брат си. Хармодий се разярил и отишъл при стария си любовник Аристогейтон. Двамата се заклели, че заедно ще отмъстят за тази обида. По време на големия атински фестивал Хармодий и Аристогейтон убили Хипарх и се опитали — но не успели — да убият тирана Хипий. Въпреки че самите убийци незабавно били наказани със смърт, тиранската власт била разклатена и Хипий изпаднал в такова затруднено положение, че се принудил да изпрати Тесал в Суза, за да сключи съюз с Дарий. Но нещата в Атина били стигнали вече твърде далеч. Поради една любовна свада династията на Пизистрат паднала, а на агората издигнали статуя на любовниците. Между другото, когато Ксеркс завладя Атина, той донесе статуите със себе си в Суза, където, по мой съвет, бяха поставени под семейния па-метник на Пизистратидите. И днес човек може да види младите убийци, отправили поглед нагоре към жертвите на своята ревност и глупост — благородните тирани, изгонени от града, който никога вече няма да се радва на дългия и славен мир, така достойно поддържан от тях.

Пялата тази история е много странна. Само в Атина може да се случи подобно нещо — политиката да се смесва с любовните страсти.

Демокрит ми напомня, че в персийския двор любимите жени и конкубини на Великия цар често са доста влиятелни. Това е вярно. Но когато нашите царици имат власт, това се дължи не толкова на женския им чар, колкото на факта, че управляват трите къщи на харема и че царицата съпруга има голям собствен доход, независим от този на Великия цар. И накрая, самата царица може да действува направо чрез евнусите. Макар да не познавам по-податлив на женската красота мъж от Ксеркс, не си спомням нито един случай, в който личните му страсти да са повлияли на официалната политика. Е, имаше един такъв случай в края на живота му. Ако не умра много скоро, ще ти разкажа и за него.

Докато ядяхме войнишкия хляб, положих всички усилия да убедя Тесал, че аз също искам да стана войник.

— Това е най-хубавото занимание. И е необходимо. Светът е много опасен за онзи, който не знае да се бие. — Тесал разрози въглените в мангала. — Или не може да поведе армията. Или да събере достатъчно силна армия — прибави тъжно той.

Всички знаехме за неуспеха на Тесал, когато се опита да убеди Дарий, че трябва да се притече на помощ на Хипий. По онова време Дарий не обръщаше особено внимание на гръцкия свят. Въпреки че владееше гръцките градове в Мала Азия и бе върховен господар на някои острови, като Самос, Великият цар не се интересуваше много от западния свят, особено след поражението си при Дунава.

Независимо от силното си влечение към изтока, като се изключи един поход до река Инд, Дарий до края на царуването си така и не успя да насочи цялото си внимание на изток и на изток от изток. И той, като Кир преди него, бе вечно нащрек заради онези светлокожи северни воини на коне, които непрестанно заплашват границите ни. Но нали те — това сме ние. Преди хиляда години първите арийци нахлули от север и поробили чернокосите хора, както все още понякога наричаме първите обитатели на Асирия и Вавилония. Сега тези племена са цивилизовани — това сме ние, днешните мидийци и перси, и племенният ни вожд е Великият цар. Междувременно нашите братовчеди от степите ни дебнат хищно и само чакат подходящ момент.