Гор Видал - Сътворението

Предвижданията на Тесал се оказаха верни, макар самият той да бе пристрастен. Година по-късно Клистен влезе в Атина със спартанската армия и Хипий бе свален. Тогава Хипий се закле във вярност на Великия цар и се настани заедно със семейството си в Сигейон, един нов град близо до развалините на Троя.

Хипий бе близък с жреците на Аполон в Делфи. Бе посветен в онези Елевзински мистерии, в които Калий носи потомствения си факел, и сам бе участвувал в ръководенето им. Твърдяха, че никой сред гърците не знае повече за оракулите от него. Можеше да предсказва бъдещето. Веднъж, когато бях още съвсем млад и зелен, го попитах с присъщата на възрастта си арогантност дали е предсказал собственото си падане от власт.

— Да — отвърна той.

Очаквах да каже още нещо. Но той замълча.

Когато са поставени пред някаква политическа или нравствена загадка, атиняните обичат да цитират своя мъдрец Солон. Ще постъпя по същия начин. Навремето Солон с право обвинявал самите атиняни, а не тирана Пизистрат за възхода на тиранията. Той казвал… Какво казвал, Демокрите?

Демокрит е готов да цитира точните думи на Солон: „Вие сами сте направили тези хора велики чрез вашата подкрепа и затова сте изпаднали в порочно робство. Всеки от вас поотделно постъпва като лисица, но взети заедно, умовете ви са безплодни. Защото се поддавате на думите, поднесени изкусно от един хитрец, а не виждате какво дело се върши.“

Според мен не може да се очаква по-добър анализ на характера на атиняните, при това направен от техен сънародник! Бих си позволил само една поправка. Никой не е изпадал в порочно робство. Народът обичаше тираните и ако не беше спартанската армия, Клистен никога нямаше да свали Хипий. По-късно, за да укрепи властта си, Клистен бе принуден да прави най-различни политически отстъпки на тълпата, която навремето бе подкрепяла тираните. И какво излезе от това? Прословутата атинска демокрация! По онова време единственият политически съперник на Клистен бе Изагор, водачът на аристократическата партия.

Днес, половин век по-късно, нищо не се е променило, освен че на мястото на Клистен стои Перикъл, а на мястото на Изагор — Тукидид. Що се отнася до наследници-те на Пизистрат, те си живеят щастливо като земевладелци близо до Хелеспонта. Всички, с изключение на моя приятел Милон. Той загина при Маратон, сражавайки се за честта на рода си — и на Великия цар.

Онази вечер на път от Суза за Екбатана станах страстен привърженик на Пизистратидите. Естествено, не споменавам това свое увлечение пред днешните атиняни, защото от половин век насам тях ги учат да мразят рода, който дедите им са обичали.

Веднъж, много деликатно, повдигнах този въпрос пред Елпиника. Тя прояви учудващо разбиране.

— Тяхното управление бе най-доброто, което някога сме имали. Но атиняните предпочитат хаоса пред реда. При това ненавиждат великите си сънародници. Виж какво направи народът с брат ми Кимон.

Жал ми е за Перикъл. Всички са единодушни, че е велик човек, затова непременно ще свърши зле. Елпи-[ика предвижда, че до една-две години ще бъде изгонен чрез остракизъм.

Докъде бях стигнал? Да, разказвах ти за Екбатана.

Дори и сега, когато повечето спомени в главата ми не извикват образи — слепотата по тайнствен начин е зали-чила тази част от паметта ми, — все още виждам удивително красивия път, по който се влиза в Екбатана.

Пътят върви нагоре към тъмната гора. После, точно когато ти се струва, че градът е изчезнал или че си се изгубил, той е пред теб като видение — град-крепост ограден със седем концентрични стени, всяка с различен цвят. В самото сърце на града златна стена опасва хълма, на който се издига дворецът.

Индийските планини са покрити с гъсти гори, затова дворецът е построен изцяло от кедър и от кипарис. По тази причина в стаите се носи тежка миризма на старо дърво и често избухват пожари. Но фасадата е обкована с плочи от зелена мед, като плетеница на доспехи. Някои мислят, че мидийците са направили това, за да попречат на неприятеля да опожари двореца. Подозирам, че е предназначено само за украса. Гледката е изключително красива, когато, озарена от слънцето, бледозелената мед блесне на фона на тъмнозелените иглолистни гори, покриващи планините отвъд града.

Докато влизахме в Екбатана, имах възможност да се наслаждавам на тази приказна красота цели девет часа — толкова трае преминаването през всичките седем врати. Нищо не може да се сравни с шума и бъркотията, които предизвиква влизащият в някоя от столиците персийски двор.