Още си спомням страхопочитанието, което ме обхвана, когато за пръв път видях лъвския трон на пиедестала. Този трон, изработен за лидийския цар Крез, има за облегалка лъв в естествена големина, с обърната наляво златна глава, с блестящи изумрудени очи и оголени зъби от слонова кост. Над трона, на дълга верига, виси хоризонтална плоча от ковано злато, а от двете страни на пиедестала в изящни сребърни мангали гори санталово дърво.
Стените на ападаната — това е колонната зала в Екбатана — са украсени с гоблени, които изобразяват събития от живота на Камбиз. Макар завладяването на Египет да е отразено доста подробно, загадъчната смърт на Великия цар Камбиз тактично е пропусната. Стоях със съучениците си вдясно от трона. Най-близо до него бяха великите принцове, после синовете на Шестте, а след тях момчетата, гости на Великия цар. Аз бях поставен на границата между гостите и благородниците, между Милон и Мардоний — най-младия син на Гобрий от сестрата на Великия цар.
Вляво от трона стояха шестимата благородници, с помощта на които се бе възцарил Дарий. Макар неотдавна един от първоначалните Шест да бе екзекутиран за държавна измяна, на най-големия му син бяха позволили да представлява семейството, което си оставаше завинаги благородно и почитано.
Според известната в цял свят версия, когато Камбиз бил в Египет, един маг на име Гаумата се представил за Мардос, брата на Камбиз. После, на връщане от Египет, Камбиз умрял, а Гаумата завзел трона. Но младият Дарий, с помощта на Шестте, убил мнимия Мардос, оженил се за Атоса, вдовица както на Гаумата, така и на Камбиз, и станал Велик цар. Това е известната в цял свят версия.
От Шестте особено интересен ми се стори Гобрий — висок, леко прегърбен човек. Косата и брадата му бяха боядисани в кървавочервено. Лаида ми обясни, че бръснарят сбъркал боята и тази грешка се оказала фатална. Фатална за бръснаря, разбира се! Екзекутирали го. Главно поради това комично първо впечатление Гобрий, така и не успя да ми внуши онова страхопочитание, което, вдъхваше на другите по онова време.
Често съм се чудил какви ли чувства е изпитвал Гобрий към Дарий. Предполагам, че го е мразил. И несъмнено му е завиждал. В края на краищата Гобрий е имал същото право или също толкова малко право върху трона, колкото и Дарий. Но не той, а Дарий станал Велик цар — факт, срещу който нищо не можеше да направи. Сега Гобрий искаше внукът му Артобазан да наследи Дарий. По този въпрос дворът не бе единодушен. Шестте предпочитаха Артобазан. Атоса и семейството на Кир искаха да наложат Ксеркс. Самият Дарий бе както винаги потаен. Престолонаследникът все още не бе определен.
Внезапно се чуха удари на барабани и цимбали Украсената с резба кедрова врата срещу трона широко се отвори и на прага застана Дарий. Беше с кидар — висока кръгла шапка от филц, каквато носят само Великият цар и принцът престолонаследник. В долната си част кида-рът бе опасан с лента в бяло и синьо — символ на върховната власт, принадлежала на Кир и на десет поколения мидийски царе преди него.
Само за миг зърнах Великия цар и се проснах по очи на земята. Великите принцове и висшите благородници останаха прави, като се поклониха дълбоко и всеки от тях целуна дясната си ръка. Излишно е да споменавам че и аз, като останалите, тайно поглеждах към Великия цар, макар че да правиш това, без той да ти е позволил, е сериозно престъпление.
Тогава Дарий беше тридесет и осем годишен. Не беше висок, но имаше красива фигура. Мускулите на стройните му крака се подчертаваха от тесния ален панталон под пурпурната мидийска мантия, върху която със златни конци бе извезан сокол, готов да се спусне към плячката си. Като приближи до трона, видях кожените му обувки, боядисани с шафран и стегнати със закопчалки от кехлибар.
В дясната си ръка Дарий държеше златна пръчка — символ на могъществото и властта му над държавата. В лявата си ръка държеше златен лотос с две пъпки — символът на безсмъртието.
Брадата на Великия цар не бе боядисана. Беше дълга, естествено къдрава и лъскава като козината на червеникава лисица, а лицето му беше изящно изрисувано. Очертаните около миглите тъмни линии придаваха блясък на ясносините му очи. За легендарния Кир се говореше, че бил най-красивият мъж в Персия. Макар и да не се славеше с подобно качество, Дарий все пак представляваше величествена гледка, докато с плавни движения преминаваше между двадесетте и две колони на ападаната, подобно на дебнещ жертвата си лъв.
Читать дальше