Гор Видал - Сътворението

Когато Лаида приемаше някой мъж, това винаги ставаше в присъствието на двама евнуси. Тези евнуси бяха не само много стари, но и необикновено грозни и Лаида бе убедена, че с проявата на подобна сдържаност при избора им е укрепила особеното си положение на вдовица, като му е придала пълна почтеност в очите на дамите от харема. Всъщност излишно е било да се тревожи за репутацията си. Още от началото дворът я разглеждаше като нещо съвсем чуждо и не прилагаше към нея общоприетите закони на харема. След Атоса тя бе най-свободната дама и никой не обръщаше внимание на действията й, защото нямаше роднинска връзка с Великия цар. Освен това Лаида много внимаваше да не настройва против себе си царските жени. И накрая, като майка на внука на Зороастър тя имаше свое място и в религиозния живот на двора — обстоятелство, което не се притесняваше да използува. Носеше екстравагантни дрехи — нито гръцки, нито персийски. На обществено място се държеше като същество от друг свят, а в частния си живот даваше да се разбере, че срещу подходящо възнаграждение е готова да прави хороскопи, да приготвя любовни еликсири, да снабдява с бавнодействуващи отрови. Много хора ползуваха услугите й.

В Екбатана Хистией се появи с бръсната глава — знак, че е в траур за Сибарис[1], един тясно свързан с Милет град. В началото на годината Сибарис бе напълно разрушен от армията на Кротон.

[1]Древен град, основан от гръцки колонисти на Тарантския залив в Южна Италия, който се прочул с богатството и разкоша си. През 510 г. пр. н, е, бил нападнат от съседния град Кротон и Разрушен. — Б. пр.

Обикновено Хистией седеше намръщен на дървения стол срещу сгъваемото столче, на което сядаше Лаида в дворчето на покоите си, а немощните евнуси дремеха на слънце. От време на време ми позволяваха да отида при тях. Предполагаше се, че присъствието ми ще придаде почтен вид на отношенията им. Инак рядко бях с Лаида. През онова лято в Екбатана по-голямата част от времето прекарвах във военно обучение заедно с великите принцове.

— Имаш късмет, че учиш тук. — Хистией всеки път правеше усилие да разговаря с мен. — Когато пораснеш, ще си подготвен да заемеш всякакъв пост.

— Той вече има пост. Ще бъде глава на Зороастрий-ския орден и върховен жрец на цяла Персия.

По онова време Лаида се бе посветила на намерението си да ми осигури този висок и нежелан от мен пост, който отгоре на всичко бе и напълно въображаем. Няма зороастрийски върховен жрец на цяла Персия. Ние не сме жречество, а орден.

— В случай че се откаже, може да стане сатрап, държавен съветник и какво ли не още.

Хистией изпитваше типичното за йонийските гърци презрение към всяка религия.

— Но какъвто и да станеш — продължи той мрачно, — не забравяй майчиния си език!

Това напътствие ми се видя излишно, тъй като с Хи-стией говорехме само на гръцки.

— Разговарям на гръцки с Милон — казах любезно аз. — Забранено ни е, но говорим.

— Милон, сина на Тесал ли?

Кимнах.

— Той е най-добрият ми приятел.

— Направих всичко, което бе по силите ми, за това семейство — заяви Хистией. Изглеждаше по-мрачен от всякога. — Посъветвах Великия цар да изпрати флота в Атина, преди старите земевладелци да са извикали спартанската армия, което те несъмнено ще направят. Естествено, по-добре е да се помогне на Хипий сега, докато още е тиранин, а не после, когато ще е много късно. Персия трябва да действува бързо, но за съжаление… — Хистией замълча. Не можеше открито да критикува Великия цар. — Дори предложих сам да отида като адмирал. Но…

Последва дълго мълчание. Чуваше се тихото похъркване на евнусите. Ние с Лаида също знаехме онова, което знаеха всички: Дарий уж имаше доверие на Хистией, но все го държеше под око.

Към нас се присъедини Демокед, който твърдеше, че учи Лаида на медицина. Сега подозирам, че тя го е учила на магии — има ли значение, след като двете са едно и също нещо. Когато сатрапът на Сарди убил тирана на Самос[1], неговият лекар Демокед станал роб. По-късно, по време на един престой в Сарди, Дарий паднал от коня и скъсал мускулите на десния си крак. Макар да прекарваше живота си на бойното поле, Великият цар не беше добър ездач.

[1] Поликрат бил хванат в клопка от персийския сатрап Оройт, затворил и убил — около 522 г. пр, н. е, — Б. пр.

Повикали египетски лекари. В резултат на сложните им процедури и монотонни припявания Дарий напълно окуцял с единия крак. Това го разярило.

Тогава някой си спомнил, че прочутият лекар Демокед е роб в Сарди и работи в един склад. Демокед беше не само хитър, но и хладнокръвен човек. Съобразил, че ако Дарий открие способностите му като лекар, той никога няма да успее да откупи свободата си и да се завърне в родния Кротон в Сицилия. Когато дошли да го повикат, заявил, че не разбира нищо от медицина.