Гор Видал - Сътворението

— Тогава знаеш точно какво искам да кажа. — Хистией почти се усмихна.

— Знам, че от всички земи моята родина е най-близо както до небето, така и до ада — отговори Лаида с особения си магьоснически глас. — Така пеел Орфей когато слизал в подземното царство.

На това място замълчахме.

— Не знам как е стигнал Питагор до тази идея — продължи след малко Демокед. — Знам обаче, че е прекарал година-две в храмовете на Египет. Може тъкмо оттам да е взел идеята. Не мога нищо да твърдя. Чувал съм, че египетските ритуали имат извънредно силно въздействие върху податливите на внушение хора. За щастие аз не спадам към тях. Но той беше такъв човек. Спомням си, че Поликрат му бе дал писмо до своя приятел, фараона — стария Амазис[1]. Така че на Питагор сигурно са му показали най-различни тайни ритуали, неизвестни на повечето хора. Но после Камбиз нападна Египет, Амазис умря, а нещастният Питагор бе взет в плен и независимо от твърденията му, че е приятел на тирана Поликрат, персите го продадоха на един бижутер във Вавилон. За щастие бижутерът бил много мил с него. Разрешил му да учи при магите.

[1] Амазис — известен още като Яхмос II, с когото Поликрат поддържал приятелски връзки, — Б. пр.

— Виж, това вече не е хубаво — заяви твърдо Лаида.

— Мъдрите хора, където и да попаднат, съумяват да почерпят някаква полза. — Демокед имаше практичен ум! — Както и да е, когато най-сетне откупи свободата си от бижутера и се върна в Самос, Питагор беше направо друг човек. Дойде да живее при мен, а не в двореца. Разказа ми, че се научил да чете и да пише египетските йероглифи. Научил бе и персийски. Имаше нови теории за същността и устройството на онова, което сам нарече вселена.

Да, именно Питагор въведе тази дума, а днес софисти-те в Атина я употребяват по хиляда пъти на ден, без да са наясно какво точно е имал предвид създателят й.

Доколкото разбирам Питагор — а теорията му е толкова сложна, че се съмнявам дали има някой, който да я разбира напълно, — той смяташе, че единицата е основата на всички неща. От единицата произлиза числото, от числото — точките, от точките — свързващите ги прави, от правите — равнините, а от равнините — телата. От телата произхождат четирите елемента: огън, вода, земя въздух. Тези елементи се смесват и образуват вселената, която е вечно жива и променяща се — една сфера, съдържаща в центъра си по-малка сфера, земята.

Според Питагор от всички тела най-красива е сферата, а от всички геометрични фигури най-божествена е окръжността, при която всички точки се съединяват и тя няма нито начало, нито край. Аз лично никога не съм разбирал математическите му теореми. Демокрит твърди, че ги разбира. Щом казваш, радвам се за теб, Демокрите.

След това Демокед разправи как Поликрат се скарал с Питагор и изпратил стрелците си да арестуват мъдреца.

— За щастие успях да убедя главния инженер на

Поликрат да скрие Питагор в онзи тунел[1], който строяха близо до града. По-късно, когато се стъмни, качихме Питагор на един кораб за Италия. Дадохме му писмо до моя приятел, а сега и тъст, Милон от Кротон…

[1] Става дума за прочутия подземен акведукт, проектиран и построен от Евпалин, известен инженер от втората половина на VI в. пр.н.е. Тунелът бил дълъг повече от километър и снабдявал града с вода. — Б. пр.

— Аха, Милон, опустошителят на Сибарис. Хистией отново гледаше намръщено. В интерес на истината Милон си беше опустошител. След като разгроми сибаристката армия, той отби една река, така че целият град потъна под водитей.

— Какво да ви кажа, познавам Милон още от детската му възраст — рече учтиво Демокед. — Всъщност бих могъл да съм му дядо. Когато спечели първото си състезание на Олимпийските игри…

Демокрит смята, че разрушаването на Сибарис е станало няколко години по-късно. Не съм съгласен. Трябва обаче да отбележа, че когато възстановявам разговор, воден преди шестдесет години, най-вероятно смесвам неща, казани при различни срещи…

През онези години Демокед ми говореше много за Питагор. Това означава, че разказът ми е достоверен — в смисъл, че повтарям точно онова, което съм чул. Хроно-логическата последователност обаче е друг въпрос. Не съм си водил дневник. Знам със сигурност, че чух името на Питагор през първото лято в Екбатана. Дори си спомням нещо още по-важно, а именно че през същия ден Хистией и Демокед обсъждаха господаря на морето Поликрат. Разменените погледи и многозначителното мълчание по-късно ме накараха да стигна до извода, че именно на тази среща двамата са се съюзили с цел да въвлекат Дарий във война с гръцкия свят. Тактиката им бе да съблазнят Великия цар с единствената титла, ко-ято не притежаваше — Господар на морето. Освен това положиха всички усилия да го убедят, че трябва да под. крепи тирана Хипий — и чрез война, ако е необходимо Естествено, впоследствие войната стана необходима главно поради интригите на двама гърци в Екбатана през един летен ден, когато нямаха какво друго да правят.