Гор Видал - Сътворението

Може и да е била уместна. Знам твърде малко за култа към Орфей — един тракиец, който слязъл в ада, за да отведе мъртвата си жена. Той се върнал, но тя — не. Мъртвите обикновено не се връщат. По-късно бил на-казан: — предполагам, за безбожие[1].

[1] Според мита Орфей пренебрегнал Дионис, като смятал за най-висш бог Хелиос. Разгневеният бог изпратил менадите, които го разкъсали в планината Родопа. — Б. пр.

Култът към Орфей открай време има много поклонници из дивите земи, особено в магьосническа Тракия. Впоследствие започнал да се разпространява и в гръцкия свят. От малкото, което знам за орфизма, имам чувството, че той е само един недодялан вариант на красивата и наистина древна легенда за героя Гилгамеш[2]. Гилгамеш също слязъл в ада, за да върне мъртвия си възлюбен Ендику. Не, Демокрите, Гилгамеш не е грък, но все пак е голям герой и както повечето герои искал прекалено много. Не съществувало нищо, което той да не може да победи освен самото нищо — смъртта. Героят искал да живее вечно. Но дори и славният Гилгамеш не можел да промени естествения ред. Когато се примирил с тази основна истина, постигнал покой… и умрял.

[2] Гилгамеш- митологически шумерски цар, герой на шу-мерския епос, — Б. пр.

Научих историята на Гилгамеш във Вавилон. Много отдавна той бил култова фигура по цял свят. Днес е забравен навсякъде освен във Вавилон. Времето на дъл-гото царство е наистина много дълго. Бедата на гърците е, че нямат представа колко стар е този свят. Те, изглежда, не разбират, че всичко, което ще се случва, вече се е случило, като изключим края. В Индия вярват, че краят е настъпвал многократно, тъй като той идва всеки път, когато циклите на сътворението изгасват… и отново се запалват.

Демокрит сметна за нужно да ми даде пояснение относно орфизма. Излиза, че последователите му също вярват в преселението на душите — според тях това е процес, който завършва само когато духът е пречистен чрез обреди, и прочие. Сигурно си прав, Демокрите. Все пак ти си роден в Тракия. Освен това успя да ме убедиш, че Лаида независимо от осведомеността си по окултните изкуства никога не е разбирала култа към Орфей.

— Не съм чувал Питагор да твърди, че е посещавал Хадес, обаче ми разказа една наистина любопитна история — обади се Демокед. Изглеждаше много обезпокоен, сякаш не одобряваше онова, което сам се готвеше да разкаже. — Скоро след завръщането му от Вавилон се разхождахме покрай вълнолома, който Поликрат току-що бе построил на пристанището. Изведнъж Питагор спря и ме загледа втренчено. Гледаше ме отгоре, защото е много по-висок от мен. „Спомням си! Спомням си всичко!“, възкликна той. Нямах представа за какво говори. „Всичко за какво?“, попитах. „За предишните си съществования“, отговори той. Звучеше съвсем убедително. Разказа ми, че в едно предишно превъплъщение е бил син на бога Хермес от простосмъртна жена. Хермес толкова обичал сина си, че обещал да му даде всичко, което пожелае, освен безсмъртие. Само боговете са безсмъртни. Така че момчето поискало другото най-хубаво нещо: „Нека при всяко ново превъплъщение да си спомням кой съм бил и какво съм правил в предишните си съществования.“ Хермес се съгласил. „И ето — продължи Питагор — сега мога да си спомня какво е да си птица, воин, лисица, ахеец в Троя. Всичко, което съм бил, съм и ще бъда, докато отново се присъединя към цялото.“

Бях поразен от разказа на Демокед и неведнъж съм съжалявал, че не съм имал щастието лично да познавам Питагор. Когато една съперническа групировка го изгони от Кротон, той намери убежище в храма на Метапонт, Където бавно се самоуби чрез глад. Тогава бях на двадесет години и можех да отида да го видя. Казват, че до по-следния си ден приемал посетители. Интересно дали това е бил наистина последният му ден? Или и днес бро-ди из атинските улици, а главата му е пълна със спомени от хилядите предишни прераждания.

Демокрит ми казва, че в Тива има питагорейско учи-лище, доскоро ръководено от един кротонец на име Ли-зий. Демокрит много се вълнува от приписваните на Ли-зий думи: „Хората умират, защото не могат да свържат началото с края.“

Да, това наистина е мъдро. Животът на човека може да се представи като права низходяща линия. Но когато душата, или частицата божествен огън у всеки от нас, се присъедини към първоначалния източник на живота, тогава се осъществява идеалната фигура: правата линия се затваря и началото се свързва с края.

Тук трябва да кажа, че като малък съвсем не бях дете-чудо. В никакъв случай не искам да създам впечатлението, че съм бил пророк, чудотворец или философ в ранна възраст, нито пък когато и да било по-късно. Такава ми е била съдбата и трябва да си призная, това мое положение в обществото съвсем не ми е било неприятно независимо от враждебността на магите, последователи на Лъжата, многократно компенсирана от добрината, която проявяваха към мен трима велики царе — Дарий, Ксеркс, Артаксеркс.