Гор Видал - Сътворението

Макар никога да не съм имал склонност към религията или магиите, по природа съм умозрителен. Освен това се чувствувам длъжен да опозная други религии и фило-софски системи, да разбера до каква степен се различават от пътя на Истината, която ми бе предопределено да следвам по рождение.

Неведнъж през целия си дълъг живот с учудване съм откривал в другите религии елементи, които дотогава са били за мен неповторими откровения на Премъдрия господ, отправени към Зороастър. Но сега разбирам, че Премъдрият господ може да говори на всички езици в света и че на всички езици в света думите му рядко биват разбирани или следвани. Но те си остават едни и същи. Затова са истина.

През детството си водех два живота: религиозен живот вкъщи с Лаида и магите, последователи на Зороастър, и друг — в училище. Бях по-щастлив в училище, където дружах с Ксеркс и братовчед му Мардоний, сина на Гобрий. Тримата бяхме на една и съща възраст. С изключение на Милон всичките ми съученици бяха перси. По неизвестна за мен причина синовете на Хистией не посещаваха първия отдел на училището. Това бе явно пренебрежение и не вярвам Хистией, който бе амбициозен човек, да го е приемал безболезнено.

Макар да бе сурово, военното обучение ми бе приятно — ако не за друго, то поне защото в него не участвуваха никакви маги. Обучаваха ни най-добрите измежду „безсмъртните“. Което ще рече най-добрите воини в света.

Онова утро, когато за първи път усетих присъствието на Ксеркс, е по-живо в паметта ми от днешното. Но тогава бях млад. Виждах. Какво виждах ли? Слънцето като златен диск на фона на бледата синева. Тъмнозелените кедрови гори. Високите планини със снежни върхове. Жълтите поля, край които пасяха кафяви елени. Детството е пълно с цветове. Старостта… Тя ни лишава от цветове — в моя случай и от зрение.

Започнахме похода преди изгрев слънце. Вървяхме по двама, всеки с копие в ръка. Неизвестно защо ме сложиха до Ксеркс. Той не ми обърна внимание. Излишно е да пояснявам, че аз го разгледах внимателно. Като дете на харема, знаех, че ако съмишлениците на Атоса победят съмишлениците на Гобрий, един ден той ще стане Велик цар.

Ксеркс беше високо момче с бледосиви очи, които блестяха изпод тъмните му, сключени под права линия вежди. Макар да бе още малък, по румените му страни бяха поникнали тъмнозлатистите къдри на мека брада, В полово отношение той беше преждевременно развит.

Дори и да съзнаваше каква роля му е отредила съдбата, Ксеркс не го показваше. Държеше се като един от многото синове на Великия цар. Имаше очарователна Усмивка. За разлика от повечето хора запази до края всичките си зъби.

Не го заговорих, нито пък той мен.

По обед ни заповядаха да спрем до един горски извор.

Позволиха ни да пием вода, но не и да се храним. Кой знае защо, вместо да се излегна до другите на поляната, тръг-нах да бродя из гората.

Внезапно зелените лаврови клони пред мен се разтвориха. Видях зурла. Разкривени бивници. Замръзнах с копие в ръка, неспособен да помръдна, а огромното четинесто тяло се измъкна изпод лавровия плет.

Глиганът ме подуши. Отстъпи. В този миг самият звяр бе не по-малко изплашен от мен. После изведнъж някак особено се извъртя, сякаш реши да ме заобиколи, и описвайки дъга, се спусна към мен.

Полетях високо във въздуха. Още преди да падна обратно на земята, установих, че в гърдите ми няма капчица въздух.

Помислих, че съм умрял, но после открих, че макар да не мога да дишам, мога да чувам — чух как глиганът издаде звук, подобен на човешки вик, и тъкмо тогава копието на Ксеркс се заби дълбоко във врата на животното. Най-сетне поех глътка въздух и видях как окърваве-ният глиган се завлече до лавровия плет, където се препъна, падна и умря.

Всички се спуснаха към Ксеркс, за да го поздравят. На мен никой не обърна ни най-малко внимание. За щастие не бях ранен. Всъщност никой не ме забеляза освен Ксеркс.

— Надявам се, че си добре — каза той. Бе застанал пред мен, гледаше ме и се усмихваше.

Аз също го гледах отдолу.

— Ти ми спаси живота.

— Знам — отвърна той лаконично.

В такъв миг човек има нужда да каже много неща, но не може да ги изрази, тьй че и двамата предпочетохме да замълчим. А и по-късно никой от нас не спомена и дума за този епизод.

През годините неведнъж съм имал възможност да забележа, че когато някой спаси живота на друг, той често изпитва чувство за собственост към спасения. С нищо друго не мога да си обясня факта, че Ксеркс ме избра за свой най-добър приятел. Скоро след нашето горско приключение по негово настояване се преместих в къщата на принцовете.