След Дарий вървеше виночерпецът, с тюрбан на главата, следван от дворцовия управител, който носеше личната покривка на царя и ветрилото за гонене на мухи. Придружаваха го още Хистасп, бащата на детето, за което току-що се бе оженил, и най-големият му син Артобазан — як двадесетгодишен младеж, чиято брада си беше естествено яркочервена, почти същият цвят като злощастно боядисаната брада на дядо му Гобрий. Артобазан вече бе началник на северната граница.
Докато вървеше към трона, Дарий закачливо потупа Гобрий със златния си скиптър; после, макар че Гобрий бе по-възрастният от двамата, направи жест, с който му разрешаваше да го целуне. Това бе знак на особено бла-горазположение. Свел очи, със скръстени ръце, така че всяка да е скрита в противоположния ръкав, Гобрий целуна Дарий. Между другото не е позволено никому да показва ръцете си пред Великия цар, освен при поклон илиако трябва да върши някаква конкретна, нямаща нищо общо с дворцовия ритуал работа. Причината е съвсем ясна. Тьй като никой няма право да носи оръжие в присъствието на Великия цар, всички придворни и просители биват претърсвани, преди да влязат при него. После, за допълнителна сигурност, те са длъжни да крият ръцете си. Този, наред с още много други древни мидийски обичаи, бил възприет от Кир.
Като стигна подножието на изобразяващия лъв трон, Дарий плесна с ръце. Всички се изправиха. Започна изреждането на титлите на суверена. Колкото и често да съм слушал тази древна церемония, тя всеки път ме вълнува. Не че имам много шансове да я чуя отново.
Като най-висш благородник от Шестте, Гобрий пръв приветствува Великия цар:
— Потомък на Ахеменидите!
Дрезгавият глас на Гобрий прозвуча почти враждебно. Това несъмнено бе неволен израз на истинските му чувства.
Беше ред на Хистасп:
— С благословията на Премъдрия господ Велик цар!
Тоза беше предизвикателство към магите — последователи на Лъжата, а тъкмо такива бяха мнозинството маги, присъствуващи в залата този ден. Не можех да ги видя от мястото си, но по-късно ми казаха, че щом чули името на Премъдрия господ, разменили някакви тайни знаци помежду си.
Един по един, от различни краища на залата, братята на Дарий изредиха тържествено титлите му. От четирите си жени Хистасп имаше двадесет синове. Всички те бяха живи тогава и в този ден вероятно до един са били в Екбатана. Добре, че Дарий имаше и много титли. След произнасянето на всяка от тях във въздуха се разнасяха удари на барабани и звън на цимбали.
Най-големият брат на Дарий извести:
— Цар на Персия! Следващият брат:
— Цар на Мидия! Следващият:
— Цар на Вавилон!
От тази титла Ксеркс се отказа, когато бе принуден да сложи завинаги край на това древно царство. От другата страна на залата прозвуча:
— Фараон на Египет!
Както и Камбиз преди него, Дарий се смяташе за земното превъплъщение на египетския бог Ра и следователно законен бог-цар на Египет. Боя се, че в религиозните дела Дарий се оказа не по-малък опортюнист от Кир. Но Кир никога не бе провъзгласявал, че е получил света в дар от Премъдрия господ, докато Дарий бе оповестил публично, че единствено волята на Премъдрия господ го е направила Велик цар. Това не му попречи по-късно да заяви на египтяните, че неговият праотец Ра е по-велик бог от Премъдрия господ! Радвам се, че успях да убедя Ксеркс да не се нарича фараон. Затова днес Египет не е нищо повече от обикновена сатрапия и онези дяволски богове-царе на Нилската долина са премахнати завинаги.
Една след друга бяха изредени всички титли на Дарий. Звучаха победоносно. И защо не? От царуването на Кир до царуването на Дарий по-голямата част от света бе станала персийско владение и нашият Велик цар вече бе известен на всички не просто като един от многото царе, а като цар на тази голяма земя, надлъж и шир.
За всеобщо учудване напред излезе най-големият син на Дарий, Артобазан, и произнесе с тих глас единствената по рода си титла: — Цар на царете!
Фактът, че именно Артобазан бе избран да изрече върховната титла, пък макар и тихо, бе възприет като знак за изключително благоволение и в същия миг стана ясно, че плановете на царица Атоса се осуетяват.
Лаида започна връзката си с Хистией скоро след като се настанихме в двореца в Екбатана. Хистией беше мургав мъж и винаги бе намръщен. Всъщност никога не съм хранил симпатии към този човек. Беше много не-щастен и около него витаеше някаква натрапчива мрачна атмосфера. Трябва да призная, че имаше всички основания да е нещастен. Като тиран на Милет бил на върха на славата си, когато получил нареждане да дойде в Суза бил задържан като гост на Великия цар. С други думи, станал пленник. Междувременно богатият град Милет бил управляван от зет му Аристагор,
Читать дальше