Гор Видал - Сътворението

Последва дълъг спор. Конфуций слушаше всеки участник в спора така, сякаш очакваше, че думите му ще сьдържат поразителна мъдрост А обстоятелството, че ничие изказване не бе особено мъдро, изобщо не го учудваше. Дзъ-лу бе злобно старче и нямаше вид на човек, който ще си избере да стане спътник на мъдрец — за разлика от благия, съзерцателен и сдържан Йен Хуей.

Фан Чъ се изказа за дълбоката почит на барон Кан към Конфуций; дори неотдавна министър-председателят споменал, че има възможност Конфуций да бъде назначен за главен съдия. Повечето от присъствуващите приеха това като заслужена почест. Всички предпочетоха да пренебрегнат факта, че тъй като бе само рицар, Конфуций не можеше да заема такъв висок пост.

Когато най-после отвори уста, Учителят започна отдалече.

— Знаете, че на петнадесетгодишна възраст се посветих на учението. На тридесет бях здраво стъпил на земята. На четиридесет вече не страдах от… объркване. На петдесет знаех какви са заповедите на небето. На шестдесет им се подчиних. Сега съм на седемдесет. — Учителят се загледа в ръба на килимчето, върху което бе седнал. Внимателно заглади невидима за нас гънка. — Сега съм на седемдесет — повтори той. — Мога да следвам повелите на собственото си сърце, защото желанията ми вече не прекрачват границите на доброто.

Никой не знаеше как точно да тълкува думите му. Оказа се, че не е било и необходимо, защото точно тогава влезе Чжан Цю.

— Нашият господар желае Учителят да се яви при него в двореца — съобщи той новината.

Привържениците на Цзъ-лу изпаднаха във възторг. Бяха убедени, че Конфуций ще получи пост. Йен Хуей гледаше тъжно. Скоро и всички останали взеха да гледат тъжно, тъй като Чжан Цю добави:

— Имах предвид нашия господар, херцог Ай. Конфуций се усмихна на учениците си. Съзнаваше, че ги е разочаровал.

— Деца мои — каза нежно той, — ако от цялата „Книга на песните“ трябва да посоча едно изречение, за да обобщя учението си, бих избрал: „Нека няма зло в помислите ви!“

Рядко виждах барон Кан насаме. Победата над Гей бе изпразнила държавната хазна и министър-председателят прекарваше дните си в търсене на хитроумни начини да налага нови данъци, чието плащане не по-малко хитроумните жители на Лу обикновено успяваха да избегнат. Спомних си за разорителните разходи по Гръцките войни, които принудиха Дарий да наложи толкова високи данъци, че Египет вдигна въстание.

Накрая, след няколко срещи с Конфуций, докладвах лично на барон Кан в Дългата съкровищница. Заварих го да седи пред голяма маса, отрупана с бамбукови ленти, върху които бяха изписани държавните сметки. На друга маса чиновниците подреждаха още ленти. Зад барона статуята на херцог Тан се взираше в тавана.

— Извини ме — рече баронът, без да става. — Днес правим опис на държавните сметки. Боя се, че настъпват тревожни времена.

В Китай, както и в Индия, всяка държава поддържа резерв от зърно. Когато зърното на пазара не достига, резервът се продава с малка печалба. Когато реколтата е богата, зърното се задържа. Държавата съхранява още и оръжие, селскостопански сечива, платове, волове, коне и фургони не само като стоки, които да продава при нужда, но и като резерв за лоши или, както казват китайците, „интересни“ времена. Не бе тайна, че в Лу имаше недостиг от всичко, включително и от не особено умело изсечените монети.

Пристъпвах на пръсти, като свивах рамене и клатех глава с престорено смирение и учудване — такъв е обичаят, когато човек се явява пред висш сановник. Баронът ми даде знак да седна на ниското столче до него.

— Почетни гостенино, надявам се, че дните ти в този недостоен град не са много безрадостни.

Китайците са способни да говорят такива неща с часове. За щастие барон Кан никога не отделяше повече от минута за общоприетите излияния; обикновено не си губеше времето в празни приказки. Напомняше ми Дарий — там предвид пресметливостта на Дарий. Не Дарий Великия цар.

— Бил си при Конфуций четири пъти. Кимнах. Никак не се учудих, че са ме следили.

— Херцог Ай го прие няколко пъти, което е много уместно.

— Но ти не си го приемал, Господарю барон. Поставих въпроса си в изявително наклонение — полезно персийско изкуство, непознато дотогава в Средното царство.

— Войната. — Баронът посочи чиновниците около дългата маса. Това означаваше, че още не е говорил насаме с Конфуций.

— Според мен той мисли, че си го повикал, за да го използуваш.

— И според мен е така.