Гор Видал - Сътворението

Херцог Ай стоеше в северния край на сградата. Беше слаб, добре сложен мъж с типична стойка на ловец — краката му услужливо се бяха закривили, тъй че да следват точно извивката на коня. Носеше изумителна синя мантия със златни украшения — одежда, която някога е принадлежала на легендарния Тан.

Семействата Мън и Шу вече бяха дошли. Там бе и херцогското семейство със свитата си. Забелязах херцог Шъ, който гледаше кръвнишки. Поне така погледна, като ме видя.

Барон Кан се поклони на херцога. Пожела му дълъг живот. Поздрави го за победата му над Гей! После му представи Чжан Цю. В отговор херцогът произнесе едно слово с толкова небесни и архаични думи, че почти нищо не разбрах.

Докато херцог Ай говореше, аз разглеждах дългата, просторна зала, за която казваха, че е точно копие на изгорялата. Срещу Ай се намираше висока, доста грубо изработена статуя на херцог Тан; това беше единствената украса, ако не се смятат придворните. С ослепителните си облекла те бяха наистина прелестна гледка и залата приличаше по-скоро на майска градина, отколкото на сборище от коварни и амбициозни хора.

Словото от север бе последвано от музика и ритуални танци. И много просено вино, от което всички пиха прекомерно. По едно време херцогът се измъкна незабелязано — това бе жалък остатък от властта, която му бе отнета. Навсякъде етикетът изисква никой да не напуска залата преди владетеля, но владетелят на Лу всъщност не бе херцог Ай, а барон Кан.

Щом херцогът си отиде, гостите се раздвижиха. Кла-няха се, кривяха се, суетяха се. Винаги съм намирал китайския етикет за мъчителен и нелеп. Но пък и Фан Чъ не остана много очарован от нашите порядки във Вавилон.

Накрая, както и очаквах, херцог Шъ ме намери. Беше пиян.

— И хиляда години да живея…

— Моля се да е така — побързах да го прекъсна аз с поклони и гърчове, достойни за истински херцог.

— Дано никога не ми се случи отново да срещна такава неблагодарност!

— Бях беззащитен, Господарю херцог. Бях пленник.

— Пленник! — Той посочи сребърната топка на колана ми. — Почетен гост! Ти… когото спасих от сигурна смърт… си роб. Мой роб! Платил съм за теб. Хранил съм те. Отнасял съм се с теб като с човек. А ти измени на своя благодетел, на своя спасител!

— За нищо на света не бих постъпил така! Дължа ти вечна благодарност! Но барон Кан…

— Той е жертва на някаква магия. Долавям признаците. Обаче вече съм предупредил моя племенник, херцога Под наблюдение си. Една погрешна стъпка, и…

Така и няма да узная къде би ме отвела тази погрешна стъпка, защото Фан Чъ застана между нас.

— Скъпи приятелю — обърна се той към мен. — Господарю херцог — каза на бившия ми господар.

— Днес е честит ден — измърмори в отговор херцогът и се отдалечи. Повече не го видях. Все пак бях искрен, когато казах, че му дължа вечна благодарност, задето ме спаси от хората-вълци в Цин.

Фан Чъ поиска да му разкажа подробно всичко, което ме бе сполетяло. Обясних му надълго и нашироко. През цялото време той клатеше глава и мърмореше: „Това не е пристойно! Не е пристойно!“ Описах му многобройните превратности, на които бях станал жертва в Средното царство. Когато останах без дъх, Фан Чъ рече:

— Както ти се погрижи за моето връщане, така и аз ще се погрижа да се завърнеш в Персия. Обещавам ти.

— Барон Кан също обеща да ми помогне, благодарение на теб.

Фан Чъ погледна мрачно — изражение, което човек рядко можеше да види на това весело лице.

— Няма да е лесно, разбира се. Поне засега.

— Мислех си, че не е изключено да намеря кораб, който отива до Чампа и оттам…

— Малко кораби пътуват до Чампа. А и тези, които тръгват рядко пристигат там. В случаи че пристигнат, пристигат без пасажери.

— Говориш за пиратски кораби, нали?

Фан Чъ кимна.

— Още през първата нощ в открито море ще те ограбят и ще те хвърлят през борда. Не. Трябва да отплаваш на свой собствен кораб или на правителствен кораб, който превозва стоки. За нещастие държавата няма пари. — Фан Чъ обърна длани нагоре и разпери ръце, после направи китайския жест за празнота, нищета, бедност. — Първо, Ян Хо отнесе по-голямата част от хазната. После, разноските за всичко това. — Фан Чъ посочи дългата зала, пълна с придворни, които приличаха на оклюмали цветя. — А като се прибавят и неприятностите, и накрая тази война с Гей, която едва не загубихме…

Китайците много обичат сдържаните изрази. Обожават загадъчните реплики.

— Вие спечелихте прекрасна победа, прибавихте нови територии към Лу.