Гор Видал - Сътворението

Здесь есть возможность читать онлайн «Гор Видал - Сътворението» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 1989, Издательство: Народна култура, Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Сътворението: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Сътворението»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

"Сътворението" е книга за загадките на Битието, разгадани от Перикъл, Демокрит, Дарий, Ксеркс, Буда, Конфуций... Вечните въпроси за природата на човека и за условията на неговото съществуване налагат неизбежно едно сравнение между духовното, социалното и политическото развитие на древните общества и на нашата съвременност. Това сравнение постоянно ни напомня факта, че физическото разнообразие на човешкия род е точно толкова удивително колкото и еднообразието на човешката природа.

Сътворението — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Сътворението», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Но спечеленото не е равно на похарченото. Барон Кан ще бъде принуден да наложи нови данъци. Това означава, че ще трябва доста да почакаш, докато съберем пари да те върнем у дома. Може би догодина.

Положих всички усилия да изглеждам доволен. Всъщност бях напълно отчаян. Бяха изминали пет години, откакто бях напуснал Персия и бях тръгнал на път.

— По егоистични причини много се радвам, че си тук. — Фан Чъ се усмихна. Лицето му приличаше на есенна луна. — Сега мога да ти се отплатя за всичко, което направи за мен във Вавилон.

Естествено, отвърнах му, че не съм направил нищо и така нататък. После го попитах:

— Има ли в Лу банка, подобна на „Егиби и синове“?

— Не. Има обаче най-различни търговци, вносители, износители, морски капитани, алчни хора.

По един или друг повод в този разговор стана дума за Конфуций. Забравил съм във връзка с какво. Но добре си спомням, че щом споменах името му, очите на Фан Чъ заблестяха от удоволствие.

— Помниш ли онези истории, които ти разказвах за Учителя Кун? — попита той.

— О, да! Да! Как бих могъл да забравя? — Ентусиазмът ми не бе пресилен. Имах да изпълнявам задача. Фан Чъ ме хвана за ръка и ме поведе сред тълпата от придворни. Макар обноските им да бяха все така изискани, гласовете им звучаха малко по-високо, отколкото е редно. Всичко напомняше за персийския двор, с едно-единствено изключение: китайският владетел — в този случай владетели — се оттегля при първия признак, че виното го е хванало, а Великият цар стои до края. Сега Херодот се опитва да ни внуши, като се позовава на този древен персийски обичай, че Великият цар решавал политическите си проблеми в пияно състояние. Всъщност вярно е тъкмо обратното. Всяка дума, изречена по време на царския гуляй, се записва от писари и всяка заповед, издадена от суверена в нетрезво състояние, бива внимателно разгледана на безпристрастната светлина на утрото. Ако решението не е съвсем последователно, то бива дискретно забравено.

Вървях след Фан Чъ из претъпканата зала. Забелязах как барон Кан се измъкна през една странична врата. Посрещаше победата на войските си със същото спокойствие, с което приемаше и всичко останало. В много отношения той бе пример за отличен владетел. Остави у мен трайно възхищение, колкото и чудновати да ми изглеждаха и той, и неговият свят.

Чжан Цю, заобиколен от почитатели, стоеше под доста зловещата статуя на херцог Тан. Стигаше ми един поглед, за да се уверя, че всички са от рицарската класа, включително и самият генерал. Фан Чъ ме представи на своя командир. Разменихме обичайните любезности. След това Фан Чъ много почтително ми посочи висок, слаб, бледолик старец, с големи уши, изпъкнало чело, рядка брада и с доста особена захапка — по-подходяща за хранителните потребности на тревопасния заек, отколкото на месоядния човек. Двата му предни зъба бяха толкова дълги, че дори когато устата му бе затворена, жълтите им върхове оставаха навън, опрени върху долната устна.

— Учителю Кун, позволи ми да ти представя моя приятел от Персия, зет на двама царе…

— И почетен гост — уточни Конфуций. Видял бе колана ми и бе разпознал оскъдния белег на несигурния ми ранг.

— Първи рицарю! — отвърнах аз. Вече отлично се справях с разчитането на коланите.

Разменихме си обичайните любезности. Макар да говореше с педантична точност, Конфуций създаваше впечатление че е напълно откровен. Човек трябва да знае китайски, за да разбере колко трудно е това.

После ме представиха на някои ученици на Учителя.

Всички те бяха споделили изгнанието му. Сега отново бяха у дома. Изглеждаха доволни от себе си, особено един прегърбен старец, който се оказа син на Конфуций, макар да не изглеждаше по-млад от баща си. От разговора не си спомням почти нищо, освен че се въртеше изключително около победата на Чжан Цю, която той скромно приписа на конфуцианското учение. Мисля, че сериозно вярваше в това.

Няколко дни по-късно Фан Чъ ме заведе в къщата на Учителя — безлична постройка близо до олтарите на дъжда. Жената на Конфуций отдавна бе умряла, затова за него се грижеше овдовялата му дъщеря.

Сутрин Конфуций говореше с всеки, който отиде да го види. По тази причина още от ранни зори вътрешният двор на къщата се изпълваше с млади и недотам млади хора и Учителят често се принуждаваше да отведе цялата група в черничевата горичка близо до олтарите на дъжда.

Следобед Конфуций приемаше приятелите и учениците си. Двете неща бяха едно и също, защото той никога не преставаше да бъде учител, а приятелите му — ученици. Непрекъснато му задаваха въпроси за политиката и религията, за доброто и злото, за живота и смъртта, за музиката и ритуалите. На всеки зададен въпрос той обикновено отговаряше с цитат от херцог Тан. После, ако събеседниците му бяха по-настоятелни, нагаждаше цитата към зададения въпрос.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Сътворението»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Сътворението» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Сътворението»

Обсуждение, отзывы о книге «Сътворението» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x