Гор Видал - Сътворението

Баронът изглеждаше много сериозен — сигурен признак, че се забавлява. За тригодишния си престой в Лу се усъвършенствувах дотам, че можех да разгадавам израза на лицето му с голяма лекота. Към края вече рядко си говорехме. Нямаше нужда. Разбирахме се чудесно Още в самото начало ми показаха, че ще трябва наистина много усилено да работя, за да извоювам свободата си и да се измъкна от прелестната клетка, в която бях затворен.

Докладвах му. Повторих всички думи на Конфуций, които представляваха някакъв интерес, както и почти всичко, казано от Фан Чъ за Учителя. Когато свърших, баронът заяви:

— Трябва да му станеш интересен.

— Не знам дали това е възможно.

Позволих си да се усмихна, което е забранено. В присъствието на висшестоящ придворният трябва винаги да изглежда смирен и уплашен, а това не е особено трудно, тъй като няма китайски двор, в който да не цари несигурност.

Най-съществената черта на династията Чжоу бе стремежът й да смекчава разрушителната човешка природа чрез сложни ритуали, обреди, правила за поведение, музика. Всеки царедворец трябва да знае и да прилага всичките триста предписания на основния ритуал. Килимчето, върху което седи, трябва да е изпънато. Завивките, трябва да са точно един път и половина по-дълги от ръста на спящия. Истинските имена на мъртвите не трябва да се споменават и така нататък. В допълнение към тези триста основни предписания истинският кавалер трябва да знае и да прилага три хиляди второстепенни обреда. Времето, прекарано с педантичен китайски благородник, е много смущаващо изживяване за чужденеца. Спътникът ти непрестанно прави тайнствени знаци с ръце, ту гледа нагоре към небето, ту свежда поглед към земята, да не говорим, че върти очи и шепне молитви и се втурва да ти помага, когато не се нуждаеш от никаква помощ, а те оставя на произвола на съдбата, когато малко помощ няма да ти бъде излишна. Дори мълчанията на барон Кан загадъчните му фрази и това кои точно лицеви мускули използуваше или не използуваше в момента, бяха част от правилата за поведение на благородника, малко опростени за улеснение на чужденеца. Но помежду си властниците — навсякъде по света — обикновено пренебрегват голяма част от формалностите, които спазват на публично място. Насаме Дарий обичаше да плюе. И се смееше като войник.

— Трябва да му станеш интересен.

Така баронът ми заповяда да шпионирам Конфуций.

— Какви въпроси трябва да засегна, за да… за да му стана интересен?

Така приех поръчението.

— Ти си внук на божествен мъдрец. Това ще му е интересно.

Последва дълъг и отегчителен списък на тъй наречените интересни въпроси, след което баронът пристъпи към същността:

— Въпросът за Гей е особено важен за него, както и за мен. Вярвам, че много скоро ще получим необикновени новини от Гей. Когато това стане, нямам представа как ще реагира той. Все пак е близък на херцог Цян. Често се е срещал и с началника на Пи…

— Този изменник! — извиках аз възмутено.

— Ако трябва да го назовем с истинското му име, да. Знам също, че началникът е предложил на Конфуций поста министър-председател на Лу, ако му помогне да предаде родината си.

За пръв път слушах с истински интерес.

— А Конфуций съгласил ли се е?

— Това ти трябва да разбереш. Несъмнено началникът е изложил силни доводи в полза на „възвръщането“, както би се изразил той, на цялата власт в ръцете на херцога на Лу, който, както знаем, никога не е изгубвал и прашинка от властта, поверена му от небесните предци.

Вярата, че наследственият владетел е всемогъщ, заема централно място в благородническите три хиляди и триста ритуални обреда. Всичко, което диктаторът вършеше, беше от името на херцог Ай.

— Това ли бе причината за войната? „Възвръщането“, както неправилно го наричат те, на херцога?

— Да. Началникът убеди херцог Дзиен, че е дошъл моментът за нападение. Естествено, Гей желае да отслаби мощта ни, дори да ни присъедини към своите владения.

Но тогава, преди около година, Конфуций прекоси Жълтата река и се засели във Вей. Не знам защо. Бих искал да науча. Дали се е скарал с началника, както обикновено постъпва с всички? Или е било хитрост, за да ни накара да повярваме, че няма връзка с враговете ни в Гей и войната, която водихме неотдавна?

За пръв път чувах барона да говори толкова откровено.

— Нима мислиш, че Конфуций е таен агент на начал-ника?

— Не е изключено и да е агент на херцог Дзиен. Но дори да е така, този факт сам по себе си не би ме вълнувал, ако към него не се прибавяше и обстоятелство-то… — Баронът ме погледна право в очите, нещо, което един китайски благородник никога не бива да прави. — … че неговите ученици заемат постове във всички министерства на правителството ни. Най-добрият ми генерал е ревностен конфуцианец. Твоят добър приятел и мой заместник-управител Фан Чъ би дал живота си за своя учител. А аз бих предпочел да не се правят такива жертви. Надявам се, че ме разбираш.