Гор Видал - Сътворението

— Да, Господарю барон.

Барон Кан се страхуваше, че в съюз със силите на херцог Дзиен конфуцианците в собственото му правителство могат да го свалят, особено сега, когато нямаше средства да води нова война. Той бе повикал Конфуций в Лу не само за да го държи под око, но и за да го обезвреди в случай, че се наложи пак да воюва. В известен смисъл аз бях най-подходящ за агент на барона. Бях варварин. Не дължах вярност никому освен на него, защото единствено той можеше да ме върне в родината ми. Макар че ми имаше точно толкова доверие, колкото и аз на него, и двамата нямахме голям избор в тази работа. Приех поръчението добросъвестно. Щях да се помъча да предизвикам интерес у Конфуций, макар че това не бе особено лесно — светът извън четирите морета не интересува китайците. За щастие Конфуций се оказа единственото изключение. Светът на варварите от четирите посоки, тоест хората, които живеят на север, юг, изток и запад от Средното царство, неудържимо го привличаше. Когато се чувствуваше угнетен, казваше: „Мисля, че просто ще се кача на един сал и ще отплавам.“ Това е китайски израз, който означава „ще се заселя в някоя дива, необитавана част на света“.

— Как бих могъл да остана насаме с него? — попитах барон Кан.

— Заведи го на риба — отвърна баронът и отново се зае с тъжната задача да спасява една държава, изправена пред финансов крах.

Както обикновено баронът излезе прав. Конфуций бе страстен рибар. Не си спомням точно как успях да го накарам да отидем на потока, който течеше през върбовата горичка на север от олтарите на дъжда, но се озовахме там в едно ясно утро в началото на пролетта — само двамата, всеки въоръжен с бамбукова пръчка, копринен конец, бронзова кукичка и ракитено кошче. Конфуций никога не ловеше риба с мрежа.

— Та това не е никакво удоволствие! — казваше той. — Мрежата има смисъл само ако си изкарваш прехраната с риболов.

Облечен в стара ватена дреха, Конфуций седеше с кръстосани крака на влажния тревист бряг. Аз седях на един камък до него. Все още си спомням как сребърната повърхност на тихата рекичка отразяваше слънчевата светлина, а на бялото пролетно небе освен забуленото слънце като призрачен череп се очертаваше и лунният сърп.

Край реката бе съвсем безлюдно. Между другото за пръв път имах възможност да наблюдавам Учителя, без наоколо му да има ученици. Беше много приятен човек. Съвсем не приличаше на проповедник. Всъщност той ставаше неприятен само когато някоя високопоставена особа се държеше по непристоен начин.

Конфуций се оказа отличен въдичар. Щом рибата захапеше въдицата, той съвсем лекичко подръпваше конеца насам-натам, сякаш не човешка ръка, а самото течение го поклащаше. После рязко дърпаше въдицата — точно когато трябваше.

— Да можеше човек да прекара живота си така, ден след ден — каза той след дълго мълчание.

— В риболов, това ли имаш предвид, Учителю? Старецът се усмихна.

— Да, и това, почетни гостенино. Но имах предвид реката, която никога не спира, която винаги съществува.

— Учителят Ли повтаряше, че всичко е част от неизменното.

Най-добрият начин да предизвикаш някого към непредпазливи изказвания е да споменеш съперника му. Но Конфуций нямаше намерение да се занимава с Учителя Ли. Вместо това ме попита за Премъдрия господ. Отговорих му както винаги в подобни случаи изчерпателно. Останах с впечатление, че повече се интересува от ежедневието на добрия зороастриец, отколкото от битката между Истината и Лъжата. Прояви любопитство и към различните системи на управление, с които се бях запознал по време на пътешествията си. Описах му ги доколкото можах.

Бях поразен от личността на Конфуций, въпреки че не се и опитвах да оценявам огромните му познания, за които бе почитан в цялото Средно царство. Нямах представа от ритуалите, одите и историите, които той знаеше наизуст, затова не можех да се наслаждавам на лекотата, с която цитира тези древни творби. Всъщност невинаги разбирах кога цитира и кога прави умозаключения, основани върху някой стар текст. Обикновено говореше просто, за разлика от толкова много гърци, които със заплетени изречения така усложняват простите неща, че после да могат с още по-заплетени изречения победоносно да ти обяснят онова, което сами са успели да представят неясно.

С удивление открих колко често мнението на този мъдрец традиционалист противоречи на общоприетото. Например попитах го какво е предсказало последното гадаене по черупката на костенурката, а той отвърна: