Гор Видал - Сътворението

Здесь есть возможность читать онлайн «Гор Видал - Сътворението» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 1989, Издательство: Народна култура, Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Сътворението: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Сътворението»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

"Сътворението" е книга за загадките на Битието, разгадани от Перикъл, Демокрит, Дарий, Ксеркс, Буда, Конфуций... Вечните въпроси за природата на човека и за условията на неговото съществуване налагат неизбежно едно сравнение между духовното, социалното и политическото развитие на древните общества и на нашата съвременност. Това сравнение постоянно ни напомня факта, че физическото разнообразие на човешкия род е точно толкова удивително колкото и еднообразието на човешката природа.

Сътворението — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Сътворението», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Сега баронът ми разреши да го лаская толкова дълго, че осъзнах до каква степен безизразното му лице е произведение на изкуството, без да споменавам с колко труд се постига. Като повечето властелини, и барон Кан бе ненаситен за хвалебствия и в мое лице намери такъв изкусен панегирист, какъвто не бе срещал между четирите китайски морета. Всъщност доставих му такова удоволствие, че веднага изпрати да донесат вино — тяхното вино се прави от ферментирали сливи. Докато пиехме, зададе ми множество въпроси за Персия, Магадха, Вавилон. Бе запленен от разказа ми за дворцовия живот в Суза. Искаше да знае подробно как се управляват сатрапиите. Възхитен бе, че владея изкуството за топене на желязо. Надяваше се, че ще обуча неговите леяри. Поиска да му опиша персийските бойни колесници, доспехи и оръжия.

Баронът внезапно замълча и после започна да се извинява.

— Недопустимо е двама образовани мъже да говорят толкова дълго за война. Войната е дейност, която трябва да се остави на глупаците. На тях тя и без това им се удава.

— Но при сегашните обстоятелства е естествено да водим такъв разговор, Господарю барон. Твоята страна е във война.

— Ето още една причина да насоча мислите си към нещата, които имат истинска стойност. Като например как един ден да осигурим на страната пълен мир. Случи ли се това, сладка роса с вкус на мед ще поръси земята.

— А случвало ли се е някога такова нещо, Господарю барон?

— Всички неща са се случвали. Всички неща ще се случат. — Така каза, поне доколкото разбрах. Човек никога не е сигурен какво точно означават думите в език, който няма времена. — Докога ще имаме честта да се радваме на присъствието ти? — попита той.

— Бих искал да се върна в Персия колкото е възможно по-скоро. Естествено…

Не довърших изречението, тъй като никой освен него не можеше да го довърши.

— Естествено — повтори той, но не продължи, а смени темата: — Видях херцог Шъ в двора тази вечер. — Нещо наподобяващо усмивка започна да разчупва долната част на яйцето. — Херцогът беше много разстроен. Каза, че освен роб си му и приятел. Спасил те бил от хората-вълци. Надявал се да пътува с теб до Магадха, където тъстът ти е цар. И още, че вие двамата заедно, като партньори, ще успеете да отворите постоянен търговски път до Чампа и Раджагриха.

— Имаше намерение да иска откуп за мен. Не е ставало дума за търговски път.

Барон Кан кимна дружелюбно.

— Да — потвърди той неофициално. Между другото има два вида „да“ в китайския език. Едното е официално, а другото неофициално. Възприех като добър знак това, че бе избрал да се държи неофициално с мен. — Бих искал да науча повече за цар Аджаташатру. В началото на царуването си той писа на сина на небето в Лоян. Копия от писмото бяха изпратени до всички херцози. Твоят страшен тъст съобщаваше, че желае да търгува с нас. Предполагам, че все още не се е отказал.

— Не, разбира се. Всъщност той се надява, че аз ще осъществя връзката.

Сам не повярвах на ушите си, че съм могъл да изрека такова нещо. Очевидно продължителното близко общуване с херцог Шъ ме бе направило фантазьор като него. Освен това сливовото вино се оказа изненадващо силно и опияняващо. Говорих надълго и нашироко за мисията си да сплотя в един свят Персия, Китай и Индия. Обрисувах с подробности околовръстен кервански път от Суза през Бактра, Цин, Лу, Чампа, Шравасти и Таксила до Суза. Дрънках глупости. Но баронът бе любезен. За разлика от повечето владетели слушаше внимателно. С присъщата си сдържаност правеше бързи преценки по време на бавни речи. Също така бързо откриваше неизказаната важна дума и фалшивата нотка. Започнах да му се възхищавам дори да го харесвам. Но не престанах да се страхувам от него.

Когато най-после, за голямо свое облекчение, млъкнах баронът отговори, че търговският път, който съм начертал, е и негова мечта. Това бе любезно от негова страна. Впрочем за същото мечтаят и много пътешественици от няколко века насам. Баронът заяви, че знаел много малко за Персия и Запада, но имал някаква представа за царствата в Гангската равнина. После ги описа доста подробно, като завърши с думите:

— Сега Аджаташатру е световен монарх. Покорил е Кошала. Като се изключат няколко малки планински републики, той има хегемония… — Замълча и после добави: — Над Индия.

— Аджаташатру е наистина прекрасен воин, справедлив владетел.

Сливовото вино ме вдъхнови да употребявам епитети които повече биха подхождали да се изсекат в камък за поука на селяните, отколкото да красят, ако мога така да се изразя, разговора ми с човека, който, както личеше по всичко дотук, бе моят освободител.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Сътворението»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Сътворението» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Сътворението»

Обсуждение, отзывы о книге «Сътворението» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x