Гор Видал - Сътворението

Барон Кан ме увери, че дори и в този час Ян Хо крои планове за връщането си, за да създаде, както той се изрази, „Чжоу на изток“, тоест да реставрира първия небесен император. Ян Хо трябва да е притежавал дарбата да внушава своите идеи на хората. Без съмнение имаше много почитатели в Лу, особено сред привържениците на „стария ред“. Но доколкото знам, Ян Хо тъй и не се завърнал. Семейство Чъ е много могъщо, а барон Кан е много хитър и опасен враг — или по-точно беше. Когато се запознах с него, вече осем години заемаше поста министър-председател. И макар да бе абсолютен диктатор, продължаваше да се страхува от Ян Хо. Безпокоеше го още и неотдавнашният бунт на един от най-способните му офицери, началника на замъка Пи.

Благородниците започнали да си строят собствени крепости много отдавна, още когато се разпаднала империята на Чжоу. В началото тези замъци имали за цел да ги запазят от крадци и вражески армии. Постепенно обаче се превърнали в материална изява на могъществото на благородническото семейство. И така всяко семейство, чрез женитби, коварство и открито неподчинение, се мъчи да се сдобие с колкото може повече укрепени места. По онова време Чъ разполагаха с най-много крепости в Лу, поради което управляваха около един милион хора в несигурен съюз със съперниците си, семействата Мън и Шу. Излишно е да споменавам, че херцогът няма замъци. Всъщност не притежава нищо друго освен двореца си, за чиято поддръжка все няма достатъчно пари. Ян Хо обещал да промени всичко това; дори се канел да разруши замъците Чъ. Подозирам, че именно тази заплаха, а не покушението срещу стария барон, предизвикала падането на Ян Хо.

Десетина години преди моето пристигане в Лу началникът на замъка Пи въстанал срещу господарите си Чъ.

Пет години устоявал крепостта. Не бе тайна, че барон Кан го смятал за главния подбудител на войната между Гей и Лу, макар други да вярваха, че това е заслуга на Ян Хо Във всеки случай началникът на замъка също се бе представил за привърженик на херцогската фамилия.

И той желаеше да създаде „Чжоу на изток“.

Баронът намекна за това въстание. Както винаги не бе особено откровен.

— Очевидно по волята на небето не ни е отредено да водим напълно спокоен живот. А ние умилостивяваме небето и изпълняваме всички традиционни обреди. За нещастие имаме зложелатели на север…

Баронът замълча, за да разбере дали съм схванал двусмислието. Схванал го бях. Гей е на север от Лу, а изразът „на север“ означава също и „небесен император“.

— Виждам, че познаваш обичаите ни — каза той. — Имам предвид, разбира се, Гей, който дава убежище на враговете ни. Чудно защо. Ние не сме приели нито един противник на тяхното правителство. Хората са голяма загадка, не си ли съгласен?

Съгласих се, макар че всъщност за мен хората винаги са били проста загадка. Не ги вълнува нищо друго освен собственият им интерес. Затова пък начините, по които тълкуват или обясняват някой факт, да речем сътворението, често ми се струват неразгадаеми.

Докато седяхме в слабо осветената стая, а наоколо се разнасяше нежна музика — толкова нежна, че до нас стигаха не самите звуци, а ехото от тях, — осъзнах, че баронът възнамерява да ме използува. Неяснотата в думите му имаше за цел да ме изпита. Като че пъхаше нагорещената пръчка в черупката на костенурката с надеждата, че ще разчете тайнственото съобщение, което неминуемо се появява от другата страна на покрития й с кръв гръб. Не помръдвах — също като черупка на костенурка.

— Мечтаем да възстановим династията Чжоу — каза малко ненадейно той.

— А това скоро ли ще стане?

— Кой би могъл да каже? Във всеки случай на първо място е хегемонията, а после идва пълномощието. — Внезапно яйцето се разчупи от две успоредни бръчици в горната си част. — Има хора, които вярват, че процесът е обратим. Аз самият не мисля така, но много мъдри, а и недотам мъдри хора са убедени в това. Според тях, ако законният херцог получи светското надмощие, което някога е имал, ще последва и повелята на небето. Неотдавна някои авантюристи насърчиха тази погрешна идея. Затова армията ни е сега при Каменните врати. Не е трудно да се справиш с авантюристи. — Горната част на яйцето възвърна гладкостта си. — Ние не се страхуваме от изменниците. Изпитваме страх… и уважение към нашите божествени мъдреци. Познаваш ли учението на Конфуций?

— Да, Господарю барон. Фан Чъ ми разказа доста за него, когато бяхме на запад. И, разбира се, всички образовани мъже говорят за това. Дори Учителят Ли.