Гор Видал - Сътворението

Навсякъде в Китай в критични моменти покриват с кръв черупката на костенурка. После главният авгур допира нагорещена бронзова пръчка до вътрешната страна на черупката, докато по кървавата повърхност се появят пукнатини или шарки. На теория само владетелят може да тълкува тези знаци от небето. В действителност единствено главният авгур знае как да разчита фигурите по черупката, а това занимание е още по-сложно от обичайния вид гадателство в Средното царство, което се състои в хвърляне на пръчици от бял равнец. Пръчиците се хвърлят произволно, а получените по този начин многоъгълници се сверяват с един древен текст, наречен „Книга на промените“. Полученото разяснение доста напомня на това, което предлага Пития в Делфи, с тази разлика, че книгата не иска злато срещу предсказанията си.

Дворцовият управител ни увери, че щом изпълни церемониалните си задължения, херцог Ай ще приеме своя чичо и херцог. Херцогът чичо направи недвусмислени намеци, че не би отхърлил поканата да отседне в двореца, но дворцовият управител предпочете да не разбере това. Херцогът си тръгна в лошо настроение.

По-късно отидохме на централния пазар, където икономът на херцога вече преговаряше с продавача на драконови кости. Не знам защо толкова ми харесваха китайските пазари. Сигурно е имало значение и това, че бяха част от една толкова далечна земя. Вярно е, че пазарът си е пазар навсякъде по света. Но китайците имат по-голямо въображение от другите народи. Изложените за продан храни приличат на изящни рисунки или скулптури, а такова изобилие на стоки никъде не може да се види: кошници от Цин, знамена от Чън, копринени конци от Гей — десет хиляди неща.

Херцогът беше достатъчно високопоставен, за да не разговаря направо с търговците за своята стока, но все пак отвръщаше на поклоните им с низ от загадъчни жестове. В същото време мърмореше под носа си:

— Знаех си, че трябва да идем на юг. Ако има истинска война, няма да ни е много лесно. И което е по-лошо, племенникът ми ще е толкова зает, че не ще има възможност да се погрижи за мен както подобава. Няма да ме приеме официално, няма да ми окаже почести, няма да има къде да отседнем.

Последното най-много го вълнуваше. Мразеше да плаща за квартира, пък и за каквото и да е друго.

Забелязах, че войната изобщо не занимава хората на пазара.

— Защо не се вълнуват? — попитах аз херцога, докато си пробивахме път през многолюдния пазар, където всички неща под ниското небе изглеждаха ярки като в оживяла приказка.

По някаква причина китайското небе сякаш е по-близо до земята — може би постоянно се взира в херцозите и се мъчи да реши кому да даде пълномощието.

— А защо да се вълнуват? Гей и Лу са почти винаги във война. Много е досадно за херцога и двора, разбира се, но всъщност не засяга простолюдието.

— Но нали е възможно някои от тях да загинат? Или градът да бъде опожарен?

— Не, войните тук не са такива. Това не е Цин, който е населен с хората-вълци и войната означава кръвопролитие. Не. Ние сме цивилизовани. Двете армии ще се срещнат при Каменните врати. Ще има една-две схватки. Неколкостотин души ще бъдат убити или ранени. Други ще попаднат в плен и ще ги държат за размяна или откуп. После ще се сключи договор. Ние, китайците, много обичаме да сключваме договори. В момента между държавите в Средното царство има десет хиляди договора и тъй като всеки от тях непременно ще бъде нарушен, на негово място ще трябва да се подпише нов договор.

Всъщност нещата в Средното царство не са нито толкова добре, нито толкова зле, колкото ми ги представяше херцогът. Шестдесет години по-рано министър-председателят на слабата държава Сун свикал мирна конференция. Десет години Средното царство живяло в мир. Макар напоследък често да избухват незначителни войни, на думи всички продължават да зачитат условията на примирието от Сун, което обяснява защо все още нито един владетел не е решил, че е дошло време да заграби хегемонията.

Херцогът предложи да отидем в големия храм.

— Сигурен съм, че там ще заварим семейство Чъ, което извършва своите обичайни светотатства. С небето може да разговаря само законният наследник на херцог Тан. Но семейство Чъ прави каквото си иска, а барон Кан, главата на семейството, си въобразява, че е херцогът.

Големият храм на херцог Тан е много по-стар и не по-малко внушителен от храма в Лоян. Херцог Тан основал Лу преди шест века. Храмът бил издигнат в негова памет скоро след смъртта му. Разбира се, точната възраст на всяка стара сграда в цял свят е предмет на спорове. Понеже повечето китайски храмове са изградени от дърво, почти съм сигурен, че подобно на птицата феникс и най-древният храм е само поредното прераждане на отдавна изчезналия оригинал. Но китайците, също като вавилонците, твърдят, че тъй като винаги много внимателно и точно възпроизвеждат първоизточника, всъщност нищо не се променя.