Самите жители излъчват особена миризма, но както споменах и преди, не бих я нарекъл неприятна. Китайската тълпа лъха по-скоро на портокали, отколкото на пот. Не знам защо. Може би този аромат е свързан с жълтата им кожа. Забелязал съм, че не ядат много портокали и се къпят доста по-рядко от персите, чиято пот мирише много по-силно. Разбира се, нищо не може да се сравни с уханието на вълнените гащи, които атинските младежи обуват всяка есен, за да ги свалят през следващата. Демокрит ми казва, че младежите от висшето общество се мият всеки ден, когато ходят в гимназиона. Казва, че освен зехтина, с който се мажат, за да лъщи кожата им, използуват и вода. Но защо, след като веднъж са се измили, навличат отново тези мръсни вълнени гащи? По такива въпроси, Демокрите, не оспорвай здравите сетива на слепеца
Херцогският дворец не е много по-различен от двореца на сина на небето, което ще рече, че е стар и занемарен, а знамената пред главния вход са изпокъсани и прашни.
— Херцогът не е в двореца. — Господарят ми четеше езика на знамената с такава лекота, с каквато аз чета, по-точно четях акадското писмо. — Все пак трябва да известим дворцовия управител за пристигането си.
С учудване забелязах, че преддверието на двореца е неохранявано, като се изключи стражата от двама дремещи войници пред входа на вътрешния двор. Въпреки уверенията на господаря ми в обратното, херцогът на Лу е точно толкова лишен от власт, колкото и синът на небето. Но херцог Чжао поне изпълнява символична роля, а дворецът му в Лоян винаги е пълен с поклонници от всички краища на Средното царство. Макар твърдението на херцога, че притежава пълномощието на небето, да е лъжа, това не възпира простолюдието. Те пак идват, за да видят Самотния, да получат благословията му, да му принесат в дар пари или стока в натура. Говори се, че херцог Чжао се издържа изцяло от подаянията на верноподаниците си. Макар да е по-заможен от братовчед си в Лоян, херцогът на Лу не може да мери богатството си с никое от трите управляващи семейства в Лу.
Докато чакахме дворцовия управител, херцогът ми разказа своята версия на историята с дракона. Беше много сходна с разказа на младия рицар, само че главният герой не беше самият херцог, а някакъв надут придворен и поуката бе следната: „Не се поддавайте на лъжлив ентусиазъм. Като се преструвал, че обича нещо, което не познава, един много глупав човек се изплашил до смърт. Във всички неща следвайте единствено истината!“ Херцогът понякога изказваше забележителни афоризми, но от друга страна, все още не съм срещал вдъхновен лъжец, у когото истината като добродетел да не предизвиква подчертано лирично настроение.
Дворцовият управител поздрави херцога, като по всякакъв начин засвидетелствува уважението си, а мен изгледа с любезно учудване. После съобщи, че херцог Ай е на юг.
— Но го очакваме всеки момент — каза той. — Пратениците го откриха вчера. Можеш да си представиш колко сме разстроени, Господарю.
— Само защото знатният ми племенник е отишъл на лов? — Херцогът повдигна вежда, което е знак, че иска да получи още информация.
— Мислех, че знаеш. От три дни сме във война. И ако херцогът не извести за това предците си, ще я изгубим. О, положението е критично, Господарю! Както виждаш, в цялата страна цари хаос.
Помислих си за спокойната делнична тълпа, която току-що бях видял по улиците на столицата. Очевидно хаосът е относително нещо в Средното царство, а както вече споменах, китайската дума за хаос означава още и небе — и сътворение.
— Нищо не сме чули, Дворцови управителю. Война с кого?
— С Гей.
Стане ли дума за хегемонията — а това рано или късно се случва, — непременно се отбелязва, че пълномощието на небето най-вероятно ще получи народът на север от Жълтата река. Първоначално богатството на Гей дошло от солта. Спокойно може да се каже, че днес тя е най-богатата и най-напреднала китайска държава. Между другото първите китайски монети са сечени там, което значи, че Гей е нещо като Източна Лидия.
— Армията на Гей е пред Каменните врати. (Това е границата между Гей и Лу.) Естествено, нашите войски са в бойна готовност. Но не можем да извоюваме победа, преди херцогът да отиде в храма на предците и да извести Жълтия император, а после и нашия основател, херцог Тан. Едва след като ги е уведомил, можем да получим благословията им.
— Съветвахте ли се с черупката на костенурката-пророчица?
— Черупката е подготвена. Но само херцогът може да разтълкува знамението от небето.
Читать дальше