Гор Видал - Сътворението

По-късно научих, че херцогът не е присъствувал на прочутия бой с петли. Но понеже толкова често бе повтарял, че е очевидец на това прославено събитие, сигурен съм, че е повярвал в собствената си история. Трябваше да минат много години, за да свикна с това, че хората могат да лъжат и без цел. На персите не е позволено да лъжат, затова те, общо взето, не лъжат. Ние се ужасяваме, ако не се казва истината, която е свързана с Премъдрия господ. Гърците не познават такова чувство и лъжат с въображение. Китайците лъжат за удобство. Повечето евнуси и херцог Шъ лъжат за удоволствие. Но аз съм несправедлив към херцога. За него истината и фантазията бяха така преплетени една в друга, че той, убеден съм, изобщо не правеше разлика между тях. Живееше в свой измислен свят, обърнат под остър или прав ъгъл, както би казал Питагор, спрямо неизменното.

— Барон Чъ покрил ноктите на своя петел е невидима, но бързодействуваща отрова. След кратка схватка херцогската птица падна мъртва. Няма нужда да та казвам, че имаше много изблици на негодувание през онзи слънчев ден край Високата южна врата. Беше се събрал половината град, присъствуваше и самият херцог Чжао. Семейство Чъ изпадна във възторг. Но за хер-цогското семейство не можеше да се каже същото. Докато баронът събираше спечелените пари, станаха най-различни сбивания. После злосторникът се прибра да спи в двореца Чъ. През нощта се разкри, че е използувал отрова. Разярен, херцогът се яви лично, заедно със стражата си. Заповяда Да арестуват барона. Но злосторникът вече се бе измъкнал от къщи, преоблечен като слуга, и бе избягал на север в Гей. Херцог Чжао тръгна да го преследва. После…

Херцогът внезапно млъкна и седна на един пън. Изглеждаше мрачен, обзет от предчувствия.

— Лоши времена настанаха за Средното царство — понижи глас, сякаш някой можеше да ни чуе, макар че бяхме съвсем сами. — Семейство Чъ се притече на помощ на сродника си. Семейство Мън направи същото. Както и семейство Шу. Това са трите баронски семейства, конто незаконно държат властта в Лу. Войските им нападнаха армията на брат ми при Жълтата река. Да, избраният от небето херцог на Лу, потомъкът на херцог Тан от Чжоу, бе нападнат от собствените си слуги и бе принуден да преплува Жълтата река и да поиска убежище в херцогство Гей. И въпреки че се отнесе добре с него, херцогът на Гей не му помогна да възвърне законните си владения. Чъ са всемогъщи, армията им е най-силната в Средното царство. Те се разпореждат в Лу! Всъщност… О, настръхвам само като го спомена! Представи си, главата на това семейство неведнъж е носил херцогските емблеми! Какво светотатство! Какво светотатство! Още в същия миг небето би трябвало да изрази ясно волята си! Но небето остана безмълвно. И моят беден брат издъхна в изгнание.

Херцогът тъкмо се канеше да закрие очите си е ръкав, когато вниманието му бе привлечено от ято черни птици. Загледа се в тях, сякаш търсеше предзнаменование. И да го е открил, нищо не каза. Все пак се усмихна и аз изтълкувах това като добро предзнаменование… за себе си.

— Кой наследи брат ти, Господарю?

— Нашият по-млад брат, Милостивият. После и той умря и го наследи синът му, моят прелестен племенник, херцог Ай.

— А семейство Чъ?

— Сега те във всичко му се подчиняват. Какво друго биха могли да сторят? Обратното би означавало да се противопоставят на небесната воля. Ще видиш как се гърчат в присъствие на наследника на славния Тан!

Ликувах! Значи все пак отивахме в Лу!

Напуснахме Лоян през пролетта. Бадемите бяха разтворили първите си пъпки, а ръждивокафявите поля неусетно ставаха жълто-зелени. Цъфтящият навред дрян образуваше розови облачета, сякаш спуснали се от небето. Когато дърветата се разлистват, всичко изглежда възможно. За мен пролетта е най-хубавият сезон в годината.

Пътувахме по суша. Един-два пъти херцогът направи опит да продължи с речна баржа, но течението бе много бързо. Между другото тези баржи могат да се движат както надолу, така и нагоре по реката. За да пътува срещу течението, баржата се завързва с въжета за впряг волове, които я теглят нагоре. Воловете вървят по специален път, издълбан в мекия крайречен камък. По такъв начин дори в тесните дефилета речното плаване продължава през цялата година, с изключение на ранната пролет, когато поради внезапните наводнения пътуването е опасно.

Бях очарован от красивата природа. Почвата там е богата. Горите са като вълшебни. А най-хубаво от всичко бе, че докато пътувахме, сребристата река бе винаги наблизо. Нощем тихият й ромон се сливаше с приятни, успокояващи сънища.