Гор Видал - Сътворението

На върха е императорът, или синът на небето. В момента той е бил и може би ще бъде, но със сигурност не е! Като казвам това, изведнъж разбирам колко умни са китайците, като не използуват в езика си сегашно, минало и бъдеще време. След императора има пет благородни-чески степени. Най-високата е херцог. С малки изключения, като лудия херцог Шъ, херцозите са титулярни и понякога действителни управници на държави, с други думи, съответствуват на нашите царе и тирани. И както нашите царе и тирани признават Великия цар за върховен господар, от когото произтича властта им, така и всеки от тези херцози е получил на теория своята власт от сина на небето, който не съществува. Ако съществуваше, тоест ако някой имаше хегемония над Средното царство, това вероятно щеше да е херцог Чжоу, прекият потомък на император Вън, установил господството на Чжоу над Средното царство. Със сигурност нямаше да е херцогът на Цин, който произхожда от жестокия син на Вън, У. Най-големият син на херцога е маркиз и когато баща му умре, той наследява титлата, ако не го сполети нещастен случай, което е много често явление. Останалите синове на херцога също са маркизи и докато най-големият син на маркиза запазва тази титла, по-малките синова преминават в следващата по-ниска благородническа степен, техните синове в следващата, а синовете на синовете им стават барони. Синовете на бароните — най-нишият аристократически сан — се наричат ши. Днес, близо седем века след установяването на хегемонията на Чжоу, потомците му наброяват десетки хиляди и онези от тях, които нямат сан, са ши, или да ги наречем рицари, запазили само една наследствена привилегия — рицарят отива на война с колесница, стига, разбира се, да може да си я купи. През последните години броят на рицарите значи-телно нарасна. Тези полублагородници са навсякъде. Мнозина от тях се занимават с администрация. Други са офицери в армията. Голям брой стават учители. Една малка част се посвещават, също като зороастрийците, на мисията да запазят непроменени религиозните обичаи, чрез които се поддържа хармонията между небето и земята. В крайна сметка рицарите управляват повечето китайски народи, като служат на потомствените чиновници, които са успели да заграбят ако не божествения произход, то поне властта на херцозите.

По пътищата на Китай е пълно с амбициозни рицари. Ако някой от тях не сполучи да се добере до пост, да речем, в полицията на Лу, той заминава за Вей, където има вероятност услугите му да бъдат по-високо оценени от местните управници, отколкото в родината му. И тьй като човешкото поведение е нелогично, изгледите на рицаря за добър пост са толкова по-големи, колкото по-далеч е той от родното си място.

Ето защо във всеки миг хиляди рицари са в движение. И тъй като обикновено поддържат тесни връзки помежду си, те образуват нещо като свое собствено Средно царство. Вместо от сина на небето сега Китай се управлява от десет хиляди рицари и въпреки че държавите постоянно воюват помежду си, рицарите често успяват да смекчат свирепостта на господарите си — освен в Цин, където почти нямат влияние върху Хуан и неговите управници. Накрая в класовата система се е появил нов елемент. Сега съществува нова категория — не може да се нарече класа, — известна като кавалери. Кавалер може да стане всеки, стига да спазва небесните правила, но това е сложна работа и за нея ще говоря по-късно, когато разказвам за Учителя Кун, или както още го наричат Конфуций. На него се приписва идеята за кавалера — представа, която много допада на рицарите и почти на никой друг. Докато Хуан приемаше молбите и изслушваше оплакванията на хората, херцог Шъ и аз крояхме планове за моето бягство.

— Трябва да си обръснеш главата — каза херцогът, като си даваше вид, че се възхищава на изработения от пера параван. — Ще ти дадем женски дрехи. Ще пътуваш като моя конкубина.

— Бяла конкубина?

— Точно такава конкубина би се понравила на херцог Шь и това го знае целият свят. — Херцогът се развесели. — Но няма да рискуваме. По-добре ще е да си почерниш лицето. Ще ти изпратя едно багрило, което самият аз употребявам. И, разбира ре, ще се забулиш.

— Няма ли да обискират свитата ти? — Знаех колко строги проверки се правят не само при градските врати на Ян, но и по постовете из целия Цин. Хората непрестанно търсеха начини да се измъкнат от съвършено рационалното управление на Хуан.

— Няма да посмеят! За тях съм равноправен суверен! Но ако посмеят… — Херцогът направи общоприетия жест, който означава подкуп.