Гор Видал - Сътворението

Колесниците се подредиха според сана на собствениците си, затова ние с херцог Шъ се озовахме доста близо до министър-председателя, откъдето чудесно се виждаше всичко. Зад нас в мълчаливи редици се нижеха няколко хиляди души от простолюдието и после се скриваха от погледа зад ниските сребристосиви хълмове.

Не знам точно какви церемонии съм очаквал да видя. Мислех си, че ще има жертвоприношения, и наистина имаше. Запалиха огньове на югозапад от могилата и заклаха много коне, овце, свине и гълъби.

В разпределението на жертвоприношенията, както и във всичко останало, правителството бе проявило изобретателност. На всеки се дава рабош, който му осигурява определено количество печено месо от принесените в жертва животни и птици. По този начин има достатъчно за всички и същевременно липсва онази безсрамна невъздържаност, която помрачава вавилонските, пък и персийските тържества. Казват, че това нововъведение, което по-късно бе възприето от всички китайски градове, е заслуга на Хуан. Опитах се да накарам и магите да възприемат този принцип, но те не се съгласиха. Предпочитат необуздания хаос, който съпътствува всичките им просму-кани от хаома обреди.

Новият херцог застана на север от нас. Изглеждаше на възрастта на предшественика си, ако не и по-стар.

Но според херцог Шъ той не бе син, а братовчед на покойника. Министрите бяха отхвърлили всички синове на херцог Пин в полза на един невзрачен пръв братовчед — известен с глупостта си и много подходящ от тяхна гледна точка, както забеляза херцог Шъ.

— Винаги ли министрите избират суверена?

— Този, който е получил небесната повеля, избира за министри само свои верни слуги.

Гласът на херцога изведнъж стана пронизителен. По-късно, когато го опознах, разбрах, че това наистина са двама души, обитаващи едно и също тяло, а ако не е така, то той явно е в състояние да се държи по два съвсем различни начина. Когато говореше тихо, той се проявяваше като находчив и откровен човек. Друг път поведението му бе съвсем загадъчно, а гласът му ставаше монотонен, тънък и писклив. При първата ни среща ясно ми показа, че нито времето, нито мястото са подходящи да се обсъжда ненормалното положение на неговите братовчеди херцози. Скоро след това узнах, че с малки изключения всички те нямат никаква власт, а владенията им се управляват от наследствени министри, понякога с помощта на други наследствени чиновници. Пълномощието на небето е само един прекрасен сън за нещо, което би могло да бъде, но не е и може би никога не е било.

Новият херцог на Цин извиси глас и се обърна към предците си. Не разбрах нито дума от онова, което каза. Докато говореше на небето, слугите мъкнеха сандъци, триножници, мебели и ги вкарваха в нещо като естествена пещера, разположена под висока варовикова скала. През цялото време свиреше музика. Изпълняваше се от около триста музиканти едновременно и въздействието й върху слуха на чужденеца бе непоносимо. По-късно китайската музика започна да ми харесва. Най-много обичах да слушам едни камъни с различна големина, които при удар с чук издават прекрасни звуци.

Щом херцогът свърши обръщението към предците си, дванадесет мъже хванаха паланкина с тялото на предшественика му и го понесоха високо на раменете си. Музиката спря. В пълна тишина паланкинът премина покрай новия херцог и бе внесен в пещерата. Щом трупът се скри от погледите, всички въздъхнаха. Ефектът бе зловещ — като първия полъх, предвещаващ лятна буря. Погледнах херцог Шъ. Свил се бе в единия край на Фургона като посърнала птица. Мъжете, които внесоха тялото в пещерата, не излязоха оттам. Вместо това към входа й потегли бавно шествие от сто забулени жени. Едни бяха съпруги на покойния херцог, други — конку-бини, танцьорки, робини. Жените бяха последвани от дълга редица мъже и евнуси — водеше ги старият благородник от вечерята с печеното прасенце. Част от мъжете бяха офицери от стражата. След тях вървяха музиканти с инструментите си, следвани от готвачи и прислуга, носещи бамбукови масички, върху които бяха подредени най-разнообразни ястия. Пещерата поглъщаше един по един всички тези хора — тя очевидно бе огромна, издълбана във варовика зала.

Щом и последният от редицата — окача се, че това са петстотин мъже и жени — потъна в пещерата, новият херцог пак заговори на предците си в небето. Този път горе-долу разбирах какво казва. Възхваляваше ги, всеки поименно, което отне доста време. После ги помоли да приемат предшественика му па небето. Наричаше херцог Пин „Най-състрадателния“. В Китай никога не се споменава истинското име на покойния поради разумното съображение, че ако чуе името си, духът му може да пожелае да се върне на земята и да обладае човека. Херцогът обеща, че ако приемат „Най-състрадателния“, няма да пропусне нито един от ритуалите, които поддържат хармонията между небето и земята. Помоли всички предци да благословят сирака. Нямах представа за кого говори. По-късно научих, че владетелят често нарича себе си Сирака, или Самотника, тьй като, естествено, баща му или предшественикът му е покойник. Главната си жена нарича „онази особа“, а за народа тя е „онази особа на херцога“. Самата тя говори за себе си като за „момченцето“. Не знам защо. Особени хора са тези китайци.