Гор Видал - Сътворението

Малко по малко възприемах сложните обноски на китайците. Нито една дума не означава точно това, което изглежда на пръв поглед, а жестовете на ръцете и тялото са невероятно заплетени. Така и не успях да ги усвоя.

— Шъ, на което съм херцог, вече не е някогашното Шъ, затова кракът ми не стъпва там. Предпочитам да пътувам с двора си, да посещавам безбройните си братовчеди и да събирам драконови кости. Сигурно си чул, че притежавам най-богатата колекция от драконови кости в света. Е, да знаеш, че това, което си чул, е истина. Така е. Но понеже костите винаги пътуват с мен, трябва да поддържам десет хиляди фургона, а това струва скъпо. Виж, ако успея да те продам на царя на Магадха, наистина ще стана много богат.

Херцог Шъ бе ексцентрична личност, която много забавляваше китайците. Беше се родил като Шъ Чу-лян, незаконен син на херцога на Лу. Но понеже бил недово-лен от неясното си положение, започнал да се нарича херцог Шъ. Шъ обаче не е страна. Думата означава „свещена земя“ — могила, която се издига в покрайнините на всяка китайска държава. На херцога му харесваше ла се преструва, че някога някъде е имало държава с име Шъ и той е нейният потомствен херцог. Според собствената му версия Шъ била погълната от хищни съседи и престанала да съществува. Сега от нея бил останал само той — странствуващият й херцог. Дали наистина имаше херцогски ранг — по линия на Лу, — е неизяснена тънкост, чието обсъждане доставяше голямо удоволствие на китайските благородници. От друга страна, фактът, че по произход бе потомък на император Вън, задължаваше всички китайски суверени да го приемат като свой почитан братовчед. И понеже постоянно пътуваше от двор в двор, херцогът успяваше да преживява с много малко средства. Поддържаше двадесетина стари слуги, четиринадесет коня, също в толкова напреднала възраст, шест, а не десет хиляди фургона — между другото „десет хиляди“ е китайска хипербола, означаваща „безброй“ — и една колесница със счупена ос.

Имаше хора, които твърдяха, че херцогът е страхотно богат, но много стиснат. Други вярваха, че е беден и живее от търговия с драконови кости. Той събираше тези огромни, подобни на скални отломъци трофеи в западните земи, където те се срещат в доста големи количества. После ги продаваше на лекарите на изток, където драконите са рядкост. За щастие никога не срещнах това страшно чудовище. Но херцогът твърдеше, че е убил над тридесет.

— Когато бях млад, разбира се — добави той. — Боя се, че вече не съм онова, което бях.

Херцогът рисуваше портрети на тези зверове и при случай ги продаваше.

Докато погребалната процесия се приближаваше към високата могила, издигната според жителите на Цин в чест на император У, херцогът предложи да измислим как да ме отвлече от Хуан.

— Сигурно имаш някакво влияние върху него. Ина-че досега да те е убил. Хуан, като повечето плахи хора, се отегчава бързо.

— Струва ми се, че нямам никакво влияние върху министъра. Използува ме да върша някои дребни работи. В момента водя сметките му.

— Значи си добър математик, така ли? — Херцогът ме погледна и примигна. Залязващото слънце светеше право в очите ни. То сякаш бе изгорило въздуха. Никога не ми е било толкова трудно да дишам, колкото по време на онези горещини в Цин.

— Да, Господарю. — Горях от желание да ме купи, затова бях готов на всякаква лъжа. — Та нали моят народ построи пирамидите, с което показа познанията си в небесната математика?

— Чувал съм за тях, — Това подействува на херцога.- Добре, ще измисля нещо. И ти мисли. Жалко, че не си престъпник, защото за престъпниците винаги има амнистия, когато на трона се възкачва нов херцог. Но и така можем да убедим новия херцог да те освободи, стига Хуан да се съгласи, в което се съмнявам. От друга страна, ако си свободен човек, как тогава ще те продаде? Това прилича на гатанка, нали?

Съгласих се. Бях готов да се съглася с всичко, което казва този очарователен луд. Той бе единствената ми надежда да напусна Цин, откъдето имах непреодолимо желание да се измъкна. А по време на погребалната церемония при могилата на император У това мое желание стана още по-непреодолимо — ако такова нещо изобщо бе възможно.

Процесията образува полукръг пред оформената като конус могила, в която вероятно почиваше легендарният У или поне някой несъмнено древен монарх, защото бе покрита с нискостеблен бор, символ на царското величие, а е добре известно, че за да се развие това дърво и да достигне онази изящна форма, предизвикваща възхищение у китайците, са необходими хиляда години.