Гор Видал - Сътворението

Седях между Мардоний и Арбатан. Бяхме пияни като всички останали. Само Ксеркс беше трезв. Разреждаше виното с вода, нещо, което рядко правеше. Беше нащрек. Все пак в подножието на позлатената му кушетка седеше Ариамен. Този неуспял узурпатор беше набит млад човек с ръце на ковач. Все още бях изпълнен със силно подозрение към него. Както и всички останали, без Ксеркс. Арбатан ми се стори много симпатичен. Не бих казал, че ми вдъхваше респект, макар да знаех, че Ксеркс се кани да го направи началник на дворцовата стража — пост, който носи огромна власт, тъй като началникът на стражата не само пази Великия цар, но и следи за всекидневните дела в двора. Дарий държеше изкъсо всички началници на стражата, затова допусках, че и Ксеркс ще постъпва по същия начин.

Артабан бе рус, синеок хирканец[1], година-две по-млад от Ксеркс. Говореше се, че обичал да пие ечемичена ракия, като за чаша използувал човешки череп. Но каквито и да бяха навиците му в личния живот, на обществено място се държеше много изискано, а към мен винаги се отнасяше с почтителност. Да си призная, стори ми се малко тъп, но както по-късно се оказа, той тъкмо това е искал да внуши на всички ни. Тъпаци излязохме ние, а не той.

[1] Xиркания — област между Мидия, Персия и Каспийско море. — Б. пр.

В персийския двор обикновено дворцовият управител контролира началника на стражата. Мъдрият монарх прави всичко възможно да поддържа лоши отношения между тези двама служители, което не се постига трудно. Дворцовият управител е винаги евнух, защото трябва да има достъп до харема. И понеже мъжествените войници са изпълнени с презрение към всички евнуси, напълно естествено е между началника на стражата и дворцовия управител да съществува силна неприязън. По препоръка на Аместрида Ксеркс вече бе назначил Аспамитър за дворцов управител. Дворът бе, общо взето, доволен. Всички знаеха, че когато Аспамитър вземе подкуп, срещу него дава и добри услуги. Освен това бе отличен администратор, както сам можах да се убедя в деня на коронацията. По време на третото блюдо двамата с Мардоний вече бяхме почти пияни. Спомням си, че ни поднесоха месо от елен, приготвено точно както го обичам: докато се пече, го поливат с оцет, а после ти го сервират с гребени от петел. Изядох едно парче и с пълна уста се обърнах към Мардоний, който беше по-пиян от мен. Както винаги говореше за война.

— По-добре Египет, отколкото нищо — рече той. — Не съм против това. Повярвай ми. Искам да служа на Великия цар. — Все още не бяхме свикнали с факта, че тази вдъхваща страх титла сега завинаги принадлежи на нашия приятел от детинство. — И все пак да пропилееш цяла година, когато в това време… — Мардоний се ориг-на и забрави за какво говори.

— Имаш предвид Гърция. Знам. Но Египет е по-важен от Гърция. Египет е богат. И е наш… поне беше.

В този момент посегнах за второто парче еленско месо и открих, че чинията е там, но месото е изчезнало. Изругах на висок глас.

Мардоний ме изгледа тъпо. После се разсмя.

— Не бива да ти се свиди да дадеш на слугите нещо от чинията си.

— Свиди ми се! — И така беше.

Изведнъж до мен застана Аспамитър. Беше млад, блед, с проницателен поглед. Нямаше брада, което означаваше, че е бил кастриран преди пубертета — тогава се кастрират най-добрите евнуси. Наблюдавал бе всичко от мястото си пред позлатената кушетка на Ксеркс.

— Не беше ли свършил с блюдото, Господарю?

— Не, не бях. И Господарят адмирал не беше свършил.

— Ще накажем провинилите се.

Ако не друго, Аспамитър бе делови човек. След миг месото отново се появи на мястото си. По-късно същата вечер шестима слуги бяха екзекутирани. Вследствие на това оживената търговия с храна от царската трапеза, макар и да не бе напълно прекратена, рязко намаля. Старите обичаи трудно се изкореняват. Но поне през първите години от царуването на Ксеркс човек можеше сравнително спокойно да изяде по-голяма част от вечерята си. За тази придобивка трябваше да благодарим на Аспамитър.

По онова време се носеха слухове, че от седемнадесет-годишна възраст Аспамитър бил любовник на царица Аместрида. Не знам. Само повтарям онова, което си шепнеха хората. Макар дамите от харема — дори и цариците — обикновено да имаха сложни отношения с евнусите, съмнявам се, че нашата високопочитана царица-майка Аместрида е използувала Аспамитър по този начин независимо от мълвата, че половият му член бил необикновено голям за мъж, кастриран на десет-единадесетгодишна възраст.