Гор Видал - Сътворението

Ксеркс се появи на вратата на храма, а ние завикахме „ура“, докато останахме без глас. Никога не съм бил толкова развълнуван, колкото през онзи зимен ден, когато приятелят ми от детинство застана пред нас, облечен в мантията на Кир, и вдигна високо лотоса и скиптъра. Спомням си как си помислих, че златовърхата корона на главата му е земното олицетворение на слънцето или дори божествен къс от самото слънце.

Дворът остана в Персепол един месец. През това време съчиних текста на първото възвание на Ксеркс. Той е издълбан в скалата, недалеч от гробницата на Дарий. Ксеркс искаше да започне с хвалебствие за себе си, подобно на онези еламитски царе, чиято неизменна цел е всеки, който прочете или чуе думите им, да затрепери от страх пред огромната им мощ. Но аз убедих Ксеркс да последва примера на баща си, който бе започнал първото си възвание с възхвала на Премъдрия господ. Излишно е да споменавам, че бях подложен на голям натиск от страна на цялото зороастрийско общество.

Когато накрая Ксеркс се съгласи да отстъпи пред Премъдрия господ, за пръв и единствен път в живота си спечелих уважението на многобройните си чичовци, братовчеди и племенници. Няколко години по-късно още повече ги ощастливих, като убедих Ксеркс да престане Да си дава вид, че уж царува във Вавилон и Египет по благословията на местните богове.

„Велик бог е Премъдрият господ, който създаде тази земя, който създаде човека, който създаде мира за човека…“ Последната фраза бе на Ксеркс, не моя. За разлика от повечето владетели той не обичаше войната заради самата война и кръвопролитието. „… и който направи Ксеркс цар, единствен цар сред много, единствен господар сред много…“ И така нататък. После изреждахме всички земи, над които царуваше. За неотдавнашните вълнения в Бактрия се споменаваше мимоходом, а за въстанието в Египет изобщо не ставаше дума. То бе твърде деликатен въпрос. Успях също да убедя Ксеркс да заклейми девите и поклонниците км с далеч по-силни думи от онези, които употребяваше Дарий. Но Ксеркс помрачи донякъде ефекта, като издигна във възхвала едно от божествените качества на Премъдрия господ, наречено „арта“, което ще рече „праведност“. Ако човек разглежда артата просто като проява на Единия бог, не е извършено никакво богохулство. Но през последните години простолюдието, насърчавано от някои маги, бе склонно да приема различните прояви на Премъдрия господ като самостоятелни божества. Страхувам се, че и самият Ксеркс не бе чужд на тази ерес. Молеше се на Арта почти толкова често, колкото и на Премъдрия господ. Дори нарече сина си — сегашния ни Велик, цар — Арта-Ксеркс.

Учудих се, когато Ксеркс обяви, че дворът ще остане в Персепол цял месец — не можех да си представя, че е готов да се раздели с харема за толкова дълго време. Намекнах му за това, а той се засмя.

— Нямаш представа какво облекчение е да си далеч от напътствията, на Атоса и Аместрида.

Но Ксеркс също така вярваше, че е добро предзнаменование да започне царуването си заобиколен от родовите вождове, в сърцето на персийската си родина.

Коронацията бе отпразнувана с пиршество в огромния двор на Дариевия зимен дворец. Присъствуваха петдесет хиляди избраници измежду най-знатните в империята. Веднъж видях списъка на животните, заклани за пиршеството. Сигурно из тези планински земи не бе останала жива овца, гъска или бик. Независимо от огромните разходи успехът на празника бе много добро предзнаменование или поне така си мислехме тогава. Велможите ядоха, и пиха цели девет часа. На мнозина им прилоша. Всички ликуваха. Страшната царска слава бе преминала по най-подобаващ начин в ръцете на един истински Ахеменид. Такова нещо не се случва често.

Самият Ксеркс обядваше заедно с братята си в дъното на залата, където бяха настанени стотината царски приятели. Дебела завеса в зелено и бяло отделяше нишата на Ксеркс от помещението, в което пирувахме ние. По-късно завесата бе вдигната и той пи с нас. А още по-късно излезе на двора и дълго време радостните възгласи на родовете отекваха ритмично, подобно на океански вълни, които се разбиват в брега под въздействието на луната. Да, Демокрите, под повърхността на далечните морета възникват могъщи приливи и отливи, каквито не съществуват в Средиземно море, където вълните се пораждат от капризите на ветровете. Не, не знам причината за това. По някакъв начин океанските приливи и отливи следват редуващото се уголемяване и смалява не на луната, почти както месечните периоди у жените.