Гор Видал - Сътворението

Атоса бе склонна да преувеличава, за да постигне по-драматичен ефект.

— После Дарий започна да хвали сина си Ариамен. „Той е най-добрият ми сатрап. Благодарение на него северните племена бяха прогонени от Бактра.“ Нали знаеш, че Дарий непрестанно говореше за тези диваци? „Искам Ариамен да поведе армията към Египет. Изпратих да го повикат.“ Признавам, че тук спокойствието ме напусна. „На Ксеркс му е обещано командуването в пролетния поход — казах. — И Ксеркс е твоят наследник.“ После Дарий започна да кашля. Още чувам този ужасен звук.

За мое учудване по лицето на Атоса се стичаха сълзи. Но гласът й си оставаше твърд.

— Колко бих искала да мога да кажа, че последната ни среща е била спокойна. Но не беше така. Дарий не забрави, че на този свят единственото законно право, което притежава, го е получил чрез мен, и до края не се помири с тази зависимост. Не знам защо. Може да бе взел короната с хитрост, но е тази корона бе взел и мен, а чрез мен бе баща на внуците на Кир. Какво повече искаше този човек? Наистина не знам. Винаги ми е било трудно да го разбера. Но от друга страна, през последните години много рядко го виждах. Разбира се, знаех, че умът му е помрачен от болестта. И все пак не можех да си представя, че ще стигне дотам да повика Ариамен. „Ще предизвикаш гражданска война — казах му аз. — Ариамен ще поиска да те наследи. Но ние няма да му позволим. Така да знаеш.“ О, бях непоколебима. Дарий се вбеси. Искаше да ме заплаши, но нямаше сили. От кашлицата бе останал без дъх. Гледаше ме гневно и показа как ще ми пререже гърлото с нож. Сега аз се вбесих от този жест и взех, че го заплаших: „Ако подучиш Ариамен, заклевам ти се, че лично ще отида в Пасаргада. Със собствените си ръце ще издигна знамето на Ахеменидите. Ще събера родовете и ще направим най-големия внук на Кир наш Велик цар. После…“ Атоса се облегна в стола си.

— Дарий вдигна дясната си ръка и я сви в юмрук. После ръката се отпусна отстрани на носилката. Разтвори широко очи. Погледна ме така, както обикновено гледаше непознати. Нали си спомняш? Любезно, а в същото време сякаш не ги забелязва. След това спря да диша, но про-дължаваше да се взира в мен любезно.

Атоса примигна и сега очите й бяха сухи като пясък. После изведнъж заговори много делово:

— Ариамен е на път за Суза. Ще има гражданска война.

Но гражданската война бе предотвратена благодарение на Ксеркс. На следващия ден след смъртта на Дарий той напусна Вавилон начело на десет хиляди „безсмъртни“. Завзе двореца в Суза и хазната. От Суза изпрати тъст си Отан да преговаря с Ариамен. Никога не узнах всички подробности около тази среща, но знам, че Ариамен се отказа от намеренията си без кръвопролитие. Допускам, че е получил солиден подкуп. Във всеки случай, като доказателство за добра воля, той се съгласи да присъствува на коронацията на Ксеркс в Пасаргада. Трябва да отбележа, че Ксеркс постъпи достойно, като не уби самонадеяния си брат. В такива случаи милосърдието обикновено е грешка, защото човек, способен да прости на онзи, който му е простил, се среща изключително рядко. Но Ариамен се оказа изключение. Остана верен на брат си. По-късно загина геройски в Гръцките войни.

В началото Ксеркс се отнасяше с разбиране към хората. И не пренебрегваше тяхната суета.

В един студен ясен ден тялото на Дарий бе положено в каменната гробница до стария Хистасп и злочестата Пармида, чиито останки скоро щяха да бъдат извадени оттам по настояване на възмутената Атоса.

Облечен като обикновен воин, Ксеркс влезе в малкия храм на огъня срещу гроба на Кир. Всички останали чакахме отвън. Никога не ми е било толкова студено. Беше от онези мразовито дни, когато космите в ноздрите ти замръзват, а слънцето блести с особена ярка светлина, но не те сгрява. Спомням си, че небето бе съвсем чисто, като се изключи виещият се бял дим от огньовете, където скоро хиляда бика щяха да бъдат принесени в жертва на Премъдрия господ.

В храма магите поднесоха на Ксеркс традиционните блюда: кисело мляко, подправки, фурми. След като вкуси от тях, той облече бродираната със злато мантия на Кир. После Ариамен поднесе на Ксеркс бойната корона на Кир, която държеше в ръце и чакаше архимагът да му даде знак кога точно настъпва зимното слънцестоене. В този благоприятен миг Ксеркс постави короната на главата си и стана Велик цар. Всъщност зимното слънцестоене бе дошло по-рано същия ден, но за зла участ магите рядко са точни в своите изчисления.