Гор Видал - Сътворението

Поведоха ме покрай работни маси, наредени между ярко оцветени колони от покрито с гипс дърво — това безспорно е най-евтиният начин за строеж на колони, а и гипсът се оцветява по-лесно от всеки камък. Доколкото разбирам, Фидий възнамерявал да изсече всички колони от чист мрамор. Ако му угодят, тази негова безумна идея ще изпразни хазната на атиняните. Гранитните колони на главната сграда в Персепол например до ден-днешен не са напълно изплатени.

В мангалите горяха въглени и стаята на Ксеркс беше приятно топла, но същевременно неприятно задимена от тлеещите в двата триножника благовония. На мен благовонията винаги ми причиняват главоболие, несъмнено защото ги свързвам с дяволопоклонничеството. Зороастър негодуваше срещу употребата на санталово дърво и ливан поради това че тези аромати са свещени за дяволите.

Макар и да твърдят, че вярват в единосъщието на Премъдрия господ, Великите царе разрешават на поданиците си да се отнасят към тях самите като към слезли на земята богове. Лично аз се дразня от този парадокс. По-лесно е обаче да промениш пътя на слънцето, отколкото протокола на персийския двор.

Ксеркс седеше зад малка маса. Стаята нямаше прозорци и за миг на светлината на лампата ми се стори че пред мен е Дарий. Сигурно съм гледал доста уплашено. Паднах по очи. Аспамитър високо съобщи името и титлите ми. После бързо изпълзя заднишком навън.

— Стани, Кир Спитама! — Беше гласът на стария ми приятел Ксеркс. Станах и се втренчих в пода, както е обичаят.

— Царският приятел може да погледне приятеля си. Поне насаме. — Погледнах го и той ме погледна. Усмихна се и аз се усмихнах. Но вече всичко бе съвсем различно отпреди. Така щеше да бъде и занапред. Сега той беше Царят на царете.

Ксеркс пристъпи направо към въпроса.

— Трябва да съставя животописа си, преди да замина за Египет, което означава, че нямам много време. Искам да ми помогнеш да напиша текста.

— Какво иска Царят на царете да стане известно на света?

Ксеркс бутна към мен някакъв изпокъсан папирус, покрит с еламитско писмо.

— Това е единственото копие от животописа на Кир, което успяхме да намерим в книгохранилището. Виждаш, че е почти изтрито. Сигурно не е намерил време да го преработи. Към текста не е прибавяно нищо от годината на раждането ми насам. Между другото споменава се за мен. Както и да е, ще гледаме от него и ще направим каквото можем.

Погледнах еламитския текст.

— Езикът е много остарял — казах аз.

— Още по-добре — отговори Ксеркс. — Искам да говоря с езика на Дарий, който говореше като Камбиз, който говореше като Кир, който имитираше индийските царе, и така нататък до самото начало, което кой знае кога и къде е било.

Тогава си помислих, че Дарий, изреждайки предшествениците си, никога не пропускаше и мнимия Мардос, а Ксеркс нито веднъж не го спомена.

Великият цар и аз работихме три дни и три нощи, за да съчиним официалния му животопис. Когато свършихме, във всички градове на империята бяха разпратени копия, като веществен израз на волята и славата на суверена. Повествованието се водеше в първо лице и Ксеркс започваше с родословието си, изреждаше постиженията и намеренията си. Втората част бе особено важна, защото съдът може да използува повелите на Великия цар като допълнение към официалните закони.

Ето как работехме. Ксеркс ми обясняваше какво иска да каже. Аз си взимах бележки. Когато бях готов да диктувам, викахме секретарите. Докато диктувах на персийски, те правеха превод едновременно на еламитски, акадски и арамейски — трите писмени езика на канцеларията. В онези времена рядко се пишеше на персийски. Винаги ме е учудвала скоростта, с която секретарите от канцеларията превеждат персийските изречения на други езици. По-късно се правеха преводи и за гърците, египтяните, индийците и тъй нататък.

Когато цялата творба бе записана, прочетоха я отново на Ксеркс на всеки от трите езика на канцеларията. Той слушаше внимателно. Правеше промени и пояснения. Защото най-важната задача на един велик цар е да слуша всяка дума от документите на канцеларията. В началото на Ксерксовото царуване от негово име не излезе нито една дума, която да не бе разгледал внимателно, за да се убеди, че наистина отразява вярно онова, което иска да каже. Към края той вече не слушаше нищо друго освен музика и клюки от харема.

На третата вечер Ксеркс за последен път изслуша окончателните текстове и лично постави печата си върху всеки от тях. Струва ми се, че, общо взето, нашето произведение бе далеч по-добро от Дариевия славолюбив и неточен разказ за узурпирането на трона.