Гор Видал - Сътворението

Когато отишъл в харема при Атоса, Дарий я заварил седнала пред една статуя на Кир Велики в естествена големина. Носела царска диадема. Била съвсем спокойна или поне така изглеждало. С изискан жест дала знак на придворните да се оттеглят.

Тогава, като индийска кобра, Атоса нападнала първа:

— Ти уби моя мъж и брат, Великия цар Камбиз. Дарий бил съвсем неподготвен за това. Очаквал, че Атоса ще се хвърли в краката му и ще го моли да я пощади.

— Камбиз умря от раните си — отговорил той, като по този начин заел отбранителна позиция, грешка, която не би допуснал на бойното поле. — Това е нещастен случай, той сам се нарани.

— Ти беше царски приятел. Беше негов копиеносец. Ти намаза с отрова върха на сабята му.

— Така казваш ти, което съвсем не значи, че е истина. — Дарий започнал да се окопитва. — Камбиз е мъртъв. Това е истината. А как е умрял, не е твоя работа.

— Всичко, което се отнася до Ахеменидите, е моя работа, и то само моя работа. Защото аз съм последната от тях. Имам доказателство, че ти си убил моя мъж и брат, Великия цар Камбиз.

— Какво е това доказателство?

— Не ме прекъсвай! — изсъскала Атоса. Когато искаше, заприличваше на истински питон. — Аз съм Ахеменидската царица. И двамата знаем, че ти уби моя мъж и брат, Великия цар Мардос.

Дарий започнал да отстъпва пред тази ужасна жена.

— Той беше твой мъж, но не и брат. Беше Гаумата, някакъв маг.

— Беше толкова маг, колкото си ти. Беше Ахеменидът, какъвто ти не си и никога няма да бъдеш.

— Аз съм Великият цар! Аз съм Ахеменидът! — извикал Дарий и поставил един стол от слонова кост между себе си и Атоса. — Убих мага, измамника, узурпатора…

— Узурпаторът си ти, Дарий, син на Хистасп. Достатъчна е една моя дума пред родовете, за да въстане срещу теб цяла Персия.

Като чул това, Дарий дошъл на себе си. Бутнал стола настрана и пристъпил към седящата царица.

— От устата ти няма да излезе и звук — заявил той, като доближил лице до нейното. — Ясно ли ти е? Нито звук. Защото всеки, който дръзне да повярва, че магът наистина е бил Мардос, ще бъде убит.

— Жалък авантюрист! Хайде, убий ме! После ще видиш какво ще стане.

Атоса се усмихнала и в онези дни усмивката й сигурно е била прекрасна — в устата й са лъщели бели, а не черни бисери. Между другото точно в този миг Атоса усетила, че синеокият, кестеняв узурпатор силно я привлича, поне така признала на Лаида. Обстоятелството, че двамата с Дарий били връстници, по-скоро разпалвало, отколкото намалявало неочакваната й страст.

Атоса направила най-смелия ход в живота си.

— Вече съм изпратила пълномощници във Вавилон, Сарди, Екбатана. Наредено им е, ако бъда убита, да уведомят военното командуване във верните нам градове, че Дарий е два пъти цареубиец. Не забравяй, че всички се прекланяха пред Камбиз. И че обичаха Мардос. Нима не помниш, че Камбиз и Мардос бяха последните синове ма Кир Велики? Градовете ще въстанат. Уверявам те. Ти си само един самонадеян младеж… поне засега.

Това „засега“ поставило началото на един сложен мирен договор, чието главно условие било продиктувано от Атоса. Ако Дарий се ожени за нея и направи първородния им син свой наследник, тя ще обяви на света, че той е убил мага, за когото са я принудили да се омьжи. Макар да си правели взаимно различни отстъпки, двете страни спазили основната точка на договора.

Демокрит иска да знае дали Атоса наистина била изпратила пълномощници във Вавилон и тъй нататък. Разбира се, че не. Атоса бе най-изобретателна, когато импровизираше, вдъхновена от голяма цел. Дали Дарий й е повярвал ли? Никой никога няма да разбере. Знаем само, че след този ход Дарий винаги се страхуваше и възхищаваше от нея. През следващите тридесет и шест години той положи всички усилия да я отстрани от управлението и трябва да кажа, че понякога успяваше. По онова време самата Атоса била очарована от младия цареубиец и виждала в него превъзходен администратор за бащината си империя. Резултатът от опетнения с кръв договор бил Ксеркс. За зла участ Ксеркс бе от онези хора, които търсят равновесие във всичко. Ако единият край на дъската натежи и слезе надолу, другият непременно трябва да се качи нагоре. Дарий не бе изкупил престъплението си, следователно щеше да го изкупи синът му. Изваждам на бял свят тези неща, Демокрите, далеч не за да заклеймя писанията на самозванеца от Халикарнас. Точно обратното! Неговата версия е чудесна приказка за деца и Дарий е нейният бляскав герой. Самата история е по-мрачна и не прави чест на царската ни династия. Но мисля, че се налагаше да я разкажа, за да обясня причините за поведението на любимия ми Ксеркс. От мига, в който научи истината за бащиното си възкачване, той съвършено ясно виждаше собствения си кървав край. Това предчувствие обяснява защо той беше точно такъв и защо постъпваше точно така.