Гор Видал - Сътворението

Щом Аспамитър и секретарите се оттеглиха, Ксеркс плесна с ръце. В миг пред нас се появи виночерпецът — като материализирал се дух или мираж. Наля виното, отпи от чашата на Ксеркс и изчезна така бързо, както се бе появил. Ритуалът с виночерпеца винаги забавляваше Ксеркс.

— Всички мислят, че ако във виното има отрова, този, който отпива от него, в миг ще падне мъртъв на земята. Ами ако отровата действува бавно? Възможно е да минат месеци, преди ние двамата да умрем.

— А може би този ритуал е предназначен да възпре самия виночерпец, ако пожелае да отрови суверена?

— Да, ако допуснем, че той няма противоотрова. Но някой хитър убиец спокойно би могъл да отрови и двама ни, и то толкова бавно, че да не усетим. — Ксеркс се усмихна. — Виж например как Лаида убива хората с онези свои тракийски отвари.

Винаги се смущавам, когато споменават Лаидината слава на магьосница и убийца. Всъщност не си спомням нито един случай, в който тя самата да е убила някого. Но знам със сигурност, че приготвяше най-различни питиета тю молба на Атоса, а едва ли е тайна, че онези дами от харема, които предизвикваха недоволството на старата царица, рано или късно се разболяваха от някаква загадъчна и напълно неизлечима болест.

— Чувствувам се особено на това място. — Ксеркс изведнъж се натъжи. — Никога не съм вярвал, че ще бъда Велик цар.

— Но нали беше съвсем ясно, че Дарий умира!

— Разбира се. Но никога не съм вярвал, че той ще… — Ксеркс, подобно на самоски грънчар, въртеше в ръце изрисуваната с червено и черно чаша — Много стар съм.

Гледах го изумен и безмълвен.

Ксеркс свали тежката златна огърлица от врата си и я пусна върху кедровата маса. Почеса се разсеяно по главата.

— Да, на тези години… — Пак замълча. Сякаш разговаряше не с мен, а със себе си. — Не съм завоювал нито една истинска победа. — Потропа с пръст по преписа на нашата творба. — Потушавал съм въстания. Но не съм прибавил нито педя земя., нито капка море към бащиното си царство. Само съм строил и нищо друго.

— Ти си най-великият строител на света!

Не преувеличавах. Убеден съм, че Ксеркс е… беше… не, Ксеркс си остава най-блестящият създател на градове и сгради, живял някога на земята, като включвам и онези провинциални диваци, които преди много столетия са построили безкрайно скучните пирамидн и пилони в Египет.

— Има ли това някаква истинска стойност? — Ксеркс бе мрачен. Никога не съм го виждал така сломен. Сякаш властта над тези земи не му бе донесла радост, а мъка и мрачни предчувствия. — Мисля, че животът ми е напълно пропилян. Не съм правил нищо друго, освен да чакам, и да чакам, и вече съм на тридесет и пет… — Едва ли може да се каже, че си стар! Погледни Мардоний!

— Гледам го — усмихна се Ксеркс. — Залита насам-натам като старец. — Не, това… — Ксеркс с бързо движение нарисува във въздуха корона — тряб-ваше да стане преди десет години, когато бях на възрастта, на която Дарий уби Великия цар.

— Великия цар? — погледнах го с недоумение аз. — Искаш да кажеш узурпатора Гаумата?

— Искам да кажа Великия цар. — Ксеркс изпи виното в чашата си и изтри уста с опакото на бродира-ния си ръкав. — Не знаеш ли?

Поклатих глава.

— Мислех, че знаеш. Атоса е разказала на Лаида.

Очевидно твоята майка, е по-дискретна от моята. Е, крайно време е да научиш страшната кървава тайна на нашето семейство.

Когато един принц доверява някому тайна, най-често заедно с тайната той произнася и смъртна присъда над него. Изведнъж ми стана много студено. Нямах желание да чуя разказа, който последва. Но не можех да го спра. Ксеркс държеше да узная онова, което тогава знаеха малцина.

— Дарий никога не е бил Ахеменидът. Той е само далечен роднина на семейството. Но такъв е всеки персийски родов вожд. Когато заминавал за Египет, Камбиз направил брат си Мардос регент. Било решено, че ако се случи нещо с Камбиз, Мардос ще стане Велик цар. В Египет Камбиз бил отровен. Не знам от кого. Самият той сметнал това за работа на местните жреци. Както и да е, отровата действувала бавно. Било много мъчително. Получавал пристъпи на умопомрачение, от които рядко излизал. Но когато идвал на себе си, умът му бил съвсем бистър. — Ксеркс замълча и разсеяно прокара пръст по ръба на златната огърлица. — Противно на онова, което са ни учили, Камбиз е бил не по-малко велик цар от баща си Кир.

Слушах със затаен дъх.

— Когато мълвата, че Камбиз е болен, стигнала до Суза, Мардос се провъзгласил за Велик цар. Щом узнал това, Камбиз незабавно се отрекъл от брат си и потег-лил за Суза. По пътя пак го отровили, този път отровителят бил някой от приближените му. Ако си спомняш, твърдяха, че се порязал със собствената си сабя. Мисля, че тази част от официалната версия е истина. Но сабята била намазана със смъртоносна отрова и Камбиз умрял. Сега Мардос бил законният Велик цар. Нямал съперник. Радвал се на популярност…