Кадзуо Ишигуро - Остатъкът от деня

— О, тогава бях просто лакей. Не притежавах квалификацията за иконом в онези години. Никога няма да повярвате какво означаваше да управляваш огромните домакинства, каквито ги имаше тогава.

В този момент реших, че е редно да разкрия самоличността си, и макар че не съм сигурен дали Дарлингтън Хол му говореше нещо, събеседникът ми изглеждаше силно впечатлен.

— А аз се опитвах да ви обяснявам — рече той през смях. — Добре че ме спряхте навреме, преди да съм се изложил съвсем. Това показва как никога не знаеш на кого ще попаднеш, когато започнеш да разговаряш с непознат. Значи сте имали много подчинени. Преди войната, става дума.

Човекът беше симпатичен и проявяваше истински интерес, затова, признавам, че се поувлякох да му разказвам за Дарлингтън Хол в миналото. Най-вече се постарах да му предам малко от така наречената „квалификация“, необходима за провеждането на големи събития, каквито често имахме в имението. Дори мисля, че му разкрих някои от професионалните си „тайни“, с чиято помощ изтръгвах неподозирани способности от подчинените си, както и различни „фокуси“, с които икономът като магьосник кара нещо да се случи точно където и когато трябва, без гостите да подозират за огромните и сложни маневри зад операцията. Както споменах, събеседникът ми бе видимо заинтригуван, но след известно време реших, че съм казал достатъчно, и заключих с думите:

— Разбира се, днес, при новия ми работодател, нещата са съвършено различни. Той е американец.

— Американец значи? Е, сега те са единствените, които могат да си го позволят. И така, вие останахте с къщата. Част от цената на сделката. — Мъжът се обърна и ми се усмихна.

— Да — съгласих се и също се засмях. — Част от цената на сделката.

Човекът отново отправи поглед към морето, пое дълбоко въздух и го изпусна доволно.

— Истината, разбира се, е — обадих се след малко, — че дадох най-доброто от себе си на лорд Дарлингтън. Отдадох му най-доброто, на което бях способен, и сега… сега установявам, че не ми е останало много за даване.

Мъжът не отговори, но кимна, затова продължих:

— Откакто пристигна новият ми работодател, мистър Фарадей, правя всичко възможно, действително всичко възможно, за да му осигуря онова обслужване, което бих желал да има. Опитвам се и се опитвам, ала каквото и да сторя, установявам, че съм далеч от някогашните си стандарти. Все повече грешки се появяват в работата ми. Сами по себе си — съвсем дребни. Поне засега. Но такива, каквито никога не бих допуснал преди, и аз знам какво означават. Господ ми е свидетел колко се старая, а полза няма. Каквото съм имал, съм го дал. Отдадох всичко на лорд Дарлингтън.

— Мили боже, недейте така, приятелю! Ето, искате ли кърпичка? Мисля, че я сложих… А, ето я. И е сравнително чиста. Само веднъж съм си издухал носа тази сутрин. Избършете се, приятелю.

— И таз добра, не, благодаря, всичко е наред. Съжалявам. Боя се, че пътуването ме е изморило. Безкрайно съжалявам.

— Сигурно сте били привързани към този лорд какъв беше? И казвате, че са минали три години, откакто е починал? Виждам, че сте били много привързан, приятелю.

— Лорд Дарлингтън не беше лош човек. Изобщо не беше лош. И поне в края на живота си имаше преимуществото да заяви, че сам е направил грешките си. Негова светлост беше смел. Избра определен път в живота, той се оказа погрешен, но сам го избра, поне това може да каже за себе си. А аз? Аз не мога да претендирам дори за това. Виждате ли, аз вярвах. Вярвах в мъдростта на негова светлост. През дългите години, докато му служех, вярвах, че правя нещо, което си струва. Не мога дори да кажа, че сам съм извършил грешките си. И ето сега се питам — какво достойнство има в това?

— Действително, приятелю, не съм сигурен, че разбирам всичко, за което говорите, според мен обаче подходът ви е съвършено погрешен. Не се взирайте през цялото време назад, няма начин да не се депресирате. Добре де, вече не можете да вършите работата си както преди. Та с всеки е така. Идва момент, в който трябва да си вдигнем краката. Вижте мен. Откакто се пенсионирах, съм безгрижен като славейче. Вярно, и двамата не сме първа младост, но трябва да продължите да гледате напред. — И струва ми се, точно тогава той ми го каза: — Трябва да се радвате на живота. Вечерта е най-хубавата част от деня. Свършили сте всичката работа. Сега можете да вдигнете крака и да се наслаждавате на живота. Аз поне така го разбирам. Питайте когото искате, всеки ще ви го каже. Вечерта е най-хубавата част от деня.