Кадзуо Ишигуро - Остатъкът от деня

Здесь есть возможность читать онлайн «Кадзуо Ишигуро - Остатъкът от деня» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2005, ISBN: 2005, Издательство: Труд, Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Остатъкът от деня: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Остатъкът от деня»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

„Тъй като конференцията беше на много високо ниво, участниците в нея бяха само осемнайсет видни господа и две дами — една германска графиня и страховитата мисис Елеонор Остин, която по това време все още живееше в Берлин. Всеки от тях обаче можеше да доведе със себе си секретари, камериери и преводачи и нямаше никакъв начин да се установи точният брой на хората, които трябваше да очакваме.
Оказа се и че някои от участниците щяха да дойдат по-рано от предвидените за конференцията три дни, за да могат да се подготвят и преценят настроението на колегите си, макар че точните дати на пристигането им отново бяха несигурни. Следователно ставаше ясно, че персоналът не само трябваше да дава всичко от себе си и да бъде в постоянна готовност, но се налагаше да проявява и невероятна гъвкавост. Дори в един период бях твърдо убеден, че няма да успеем да преодолеем това огромно предизвикателство, ако не доведа допълнителен външен персонал.
Този вариант обаче, като оставим настрана опасенията на господаря, че ще плъзнат клюки, щеше да ме принуди да разчитам на непознати тъкмо когато всяка грешка можеше да се окаже фатална. Ето защо се заех с подготовката на идващите дни, както може би само генералът се подготвя за битката.“
За книгата
Романът „Остатъкът от деня“ е публикуван през 1989 г. Това произведение изстрелва създателя му на световната литературна сцена. Интересното в случая е, че „Остатъкът от деня“ е един от най-известните английски романи, а е написан от чужденец. Демократичността на английската култура позволява това. Поради тази причина линията, следвана от писатели като руснака Владимир Набоков и поляка Джоузеф Конрад, намира естественото си продължение в творчеството на Ишигуро.
Разказвачът в книгата е Стивънс — икономът на симпатизиращия на нацистите лорд Дарлингтън. Благородникът поддържа нацистки лидери като Мосли. В романа са развити няколко теми — те интерпретират професионализма в съвременното общество и нещата, които трябва да пожертваме, за да останем верни на себе си.
Една от основните теми в романа е тази за служенето. Прислужникът е безкрайно внимателен по отношение на стопанина си. Останалото — любовта, смъртта на баща му и т.н. — сякаш минава отстрани. Прислужникът смята, че много неща зависят от него. Дали пък не е прав — понякога съдбата на Европа би могла да зависи в известна степен и от това доколко добре е изчистил сребърната посуда на господаря си.
Някои критици твърдят, че в книгата личи силното влияние на японската култура. Но Ишигуро отрича това. Според него голямата част от живота му е протекла във Великобритания и той е дълбоко повлиян най-вече от английската култура.
През 1989 г. романът получава литературната премия „Букър“. През 1993 г. по мотиви на това произведение е заснет филм, в който играят Ема Томпсън и Антъни Хопкинс.
За автора
Казуо Ишигуро е роден на 8 ноември 1954 г. в Нагасаки. Семейството му емигрира в Обединеното кралство, когато става на 6 години. Родителите му са мислили, че ще се върнат в Япония. Затова Казуо израства и се образова между две култури.
През 1978 г. получава бакалавърска степен от университета в Кент по специалността английски език и философия. Магистърската му степен (отново по хуманитарни науки) е от университета на Източна Англия две години по-късно.
През 1981 г. започва литературната му кариера — тогава публикува 3 разказа. Първият му роман е „Замъглени хълмове“. Книгата е посрещната радушно от критиката, получава национална литературна премия от Кралското литературно общество и е преведена на 13 езика. Произведението е изградено от спомените на японката Ецуко, която трябва да преживее самоубийството на дъщеря си.
Вторият роман на Ишигуро „Художникът в плаващия свят“ също жъне успехи. Книгата е удостоена с премията „Уитбръд“ за най-добра творба през 1986 г.
Третият роман — „Остатъкът от деня“ (1989 г.), прави писателя международно известен. И в трите произведения главните персонажи се оглеждат назад, като се опитват да разберат отминалите събития.
Публикува още творби, между които и романа „Когато бяхме сираци“ (2000 г.). В него се разказва за частен лондонски детектив от двайсетте години. Но главното тук е не криминалният сюжет, а идеята за самопознанието на личността.
За литературните си постижения Ишигуро е награден през 1995 г. с Ордена на Британската империя. Сега живее в Лондон с жена си и дъщеря си.

Остатъкът от деня — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Остатъкът от деня», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Опасявам се, че не, сър.

— Лорд Дарлингтън се опитва да убеди министър-председателя да приеме поканата и да посети хер Хитлер. Той искрено вярва, че премиерът е жертва на ужасно недоразумение за настоящия режим в Германия.

— Не разбирам какво може да се възрази, сър. Негова светлост неизменно се стреми да помага за по-добрите отношения между народите.

— И това не е всичко, Стивънс. В този момент, освен ако страшно много не греша, точно в този момент негова светлост лансира идеята лично Негово Величество да посети хер Хитлер. Едва ли е тайна, че нашият нов крал винаги е бил привърженик на нацистите. Е, очевидно сега той изключително държи да приеме поканата на хер Хитлер. И тъкмо в момента, Стивънс, негова светлост прави всичко, на което е способен, за да анулира възраженията на Външно министерство за тази отвратителна идея.

— Съжалявам, сър, но не виждам господарят ми да прави нещо друго освен най-възвишеното и най-благородното. В крайна сметка влага всичките си сили, за да има мир в Европа.

— Кажи ми, Стивънс, не допускаш ли макар и най-минималната възможност аз да съм правият? Най-малкото това, което говоря, не поражда ли у теб някакво любопитство?

— Съжалявам, сър, налага се да ви заявя, че изпитвам пълно доверие в правилната преценка на негова светлост.

— Никой, който правилно преценява събитията, не може да продължи да вярва на думите на хер Хитлер след въвеждането на германската армия в демилитаризираната Рейнска област, Стивънс. Лорд Дарлингтън е изгубил всякаква почва под краката си. Божичко, сега май наистина те обидих.

— Нищо подобно, сър — отвърнах и се изправих, защото бях чул звънеца от гостната. — Вероятно господата имат нужда от услугите ми. Моля да ме извините.

Въздухът в гостната бе натежал от тютюнев дим. Видните личности пушеха пурите си с тържествени изражения на лицата и без да проронват нито дума, докато негова светлост ме инструктира да донеса от избата една много специална бутилка портвайн.

По това време на нощта просто не е възможно стъпките ми да не са отеквали из пустия заден коридор и очевидно този шум е събудил мис Кентън. Защото вратата на стаята й се отвори и тя се появи на прага, осветена от лампата отвътре.

— Изненадан съм, че ви намирам тук, мис Кентън — отбелязах, като наближих.

— Мистър Стивънс, тази вечер се държах твърде глупаво.

— Извинете, мис Кентън, нямам време за разговори.

— Мистър Стивънс, не бива да взимате присърце нищо от онова, което казах по-рано. Просто се държах като глупачка.

— Нищо не съм взел присърце, мис Кентън. Всъщност дори не се сещам за какво говорите. Горе стават съдбоносни събития, така че ми е абсолютно невъзможно да остана тук, за да си разменяме любезности. Бих ви предложил да си легнете.

След тези думи избързах напред и чак когато стигнах в кухнята, отново възцарилата се тъмнина в коридора ми подсказа, че мис Кентън е затворила вратата на стаята си.

Сравнително лесно открих въпросната бутилка в избата и я приготвих за сервиране. Само минути след кратката ми среща с мис Кентън аз отново вървях по тъмния коридор, като този път носех и табла. Щом наближих вратата на стаята й, от светлината, която се процеждаше под прага, разбрах, че все още не си е легнала. И точно това е моментът, вече съм сигурен, който така упорито се е загнездил в паметта ми. Моментът, в който се спрях, държах таблата в ръце и все по-силно ме завладяваше усещането, че само на няколко метра от мен, от другата страна на вратата, мис Кентън плаче. Доколкото си спомням, нямах конкретни доказателства — не бях чул никакво хлипане — и въпреки всичко бях абсолютно убеден, че ако почуках и влезех, щях да я заваря обляна в сълзи. Не знам колко време съм стоял така; тогава ми се стори твърде дълго, но подозирам, че не е било повече от няколко секунди. Защото, разбира се, трябваше бързо да се кача горе, за да сервирам на едни от най-изтъкнатите представители на нацията, и не мога да допусна, че съм се бавил излишно.

Когато се върнах в гостната, забелязах, че господата все още изглеждат много сериозни. Като изключим това обаче, почти нямах възможност да добия впечатление за атмосферата, понеже щом влязох, негова светлост веднага пое таблата от ръцете ми с думите: „Благодаря, Стивънс, аз ще се погрижа. Това е всичко.“

Отново пресякох преддверието и заех обичайното си място под арката, ала в следващия час, докато посетителите най-после си тръгнаха, не се случи нищо, което да ме накара да напусна поста си. Въпреки това този промеждутък се е запазил завинаги в паметта ми. Отначало настроението ми беше — не се срамувам да си го призная — доста потиснато. Постепенно обаче нещо странно започна да се случва; искам да кажа, че в гърдите ми се зароди дълбоко победоносно чувство. Не си спомням доколко съм анализирал това чувство тогава, но днес, погледнато от дистанцията на времето, никак не ми е трудно да си го обясня. Ами в крайна сметка току-що бях преминал през изключително тежко изпитание и бях успял да запазя „достойнството, отговарящо на положението ми“, и то по такъв начин, че дори и собственият ми баща би се гордял с мен. А там насреща, зад вратите, в които бях вперил поглед, в стаята, където преди малко бях изпълнявал задълженията си, най-влиятелните мъже на Европа обсъждаха съдбата на целия континент. Кой би се усъмнил тогава, че съм достигнал близостта до центъра на нещата, за която всеки иконом само би могъл да си мечтае? Затова, предполагам, че докато стоях и разсъждавах върху събитията от вечерта — които се бяха случили и които тепърва щяха да се разиграят, — аз ги възприемах като резюме на всичко, което до момента бях постигнал в живота си. Просто не виждам друго обяснение за победоносното чувство, обзело ме в тази нощ.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Остатъкът от деня»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Остатъкът от деня» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Остатъкът от деня»

Обсуждение, отзывы о книге «Остатъкът от деня» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x