Кадзуо Ишигуро - Остатъкът от деня

— Опасявам се, че не, сър.

— Опасяваш се, че не. Кажи ми, Стивънс, въобще ли не те интересува? Не ти ли е любопитно? Боже господи, човече, в тази къща се случва нещо съдбоносно. Изобщо ли не ти е любопитно?

— Не е моя работа да любопитствам за такива неща, сър.

— Но ти обичаш негова светлост. Обичаш го силно, току-що ми го призна. Ако това наистина е така, не трябва ли да си разтревожен? Най-малкото любопитен? Английският министър-председател и немският посланик са събрани от твоя господар на тайни среднощни разговори, а ти дори не проявяваш любопитство?

— Не бих казал, че не съм любопитен, сър, не е моя работа обаче да проявявам любопитство за такива неща.

— Не е твоя работа? А, предполагам, че на това му викаш лоялност. Така ли е? Мислиш ли, че това означава да си лоялен? Към негова светлост? Или към Короната, за да сме точни?

— Съжалявам, сър, не мога да разбера какво предлагате.

Мистър Кардинал въздъхна отново и поклати глава.

— Нищо не предлагам, Стивънс. Съвсем откровено, аз също не знам какво трябва да се направи. Но поне би могъл да проявиш любопитство.

Той замълча за момент, вперил празен поглед в килима някъде около краката ми.

— Сигурен ли си, че няма да пийнеш с мен, Стивънс? — обади се по едно време.

— Да, благодаря ви, сър.

— Ще ти кажа следното, Стивънс. Лорд Дарлингтън го мамят. Правил съм редица проучвания, познавам ситуацията в Германия не по-зле от всеки друг в тази страна и категорично ти заявявам, че негова светлост е обект на измама.

Не отговорих и мистър Кардинал отново се взря в килима. След малко продължи:

— Негова светлост е една много, много блага душица. Но истината е, че е лапнал по-голям залък, отколкото може да преглътне. С него си играят. Нацистите го манипулират като пионка. Забелязал ли си го, Стивънс? Забелязал ли си, че точно това се случва поне от три-четири години насам?

— Съжалявам, сър, пропуснал съм да забележа подобно явление.

— Никога, нито за миг ли не си се усъмнявал? Не ти ли е минавала през ума и най-мъничката сянка на съмнение, че хер Хитлер, чрез нашия скъп приятел хер Рибентроп, манипулира негова светлост като пионка със същата лекота, с която манипулира всяка от своите пионки в Берлин?

— Съжалявам, сър, но се боя, че не съм забелязал подобно явление.

— Предполагам, че не си, Стивънс, защото не си любопитен. Ти просто пропускаш всичко това пред очите си и дори не помисляш да видиш истинската му същност.

Мистър Кардинал се понамести в креслото си и за миг сякаш се загледа в недовършената си работа върху бюрото. После каза:

— Негова светлост е джентълмен. И точно това е в основата на всичко. Той е джентълмен, който е воювал с германците, и инстинктът му подсказва, че трябва да предложи великодушие и благородство на победения неприятел. Такъв е инстинктът му. Защото е джентълмен, истински стар английски джентълмен. Трябва да си го забелязал, Стивънс. Как е възможно да ти убегне? Начинът, по който го използват, манипулират и превръщат нещо благородно и прекрасно в друго, което могат да впрегнат за собствените си нечисти замисли? Трябва да си го видял, Стивънс.

Мистър Кардинал отново се вторачи в пода. Мълча известно време и пак заговори:

— Помня, веднъж преди години, когато бях тук, имаше и един американец. Провеждахме голяма конференция, баща ми участваше в организирането й. Та този американец, макар че беше по-пиян, отколкото съм аз сега, се изправи пред всички по време на официалния банкет, посочи негова светлост и го нарече аматьор. Нарече го несръчен аматьор и заяви, че външната политика не е лъжица за неговата уста. Е, трябва да ти кажа, Стивънс, че беше съвършено прав. Това е житейски факт. Днешният свят е твърде непочтено място за чисти и благородни инстинкти. Ти си го видял с очите си, нали, Стивънс? Начина, по който манипулират нещо чисто и благородно. Нали си го видял с очите си?

— Съжалявам, сър, но не мога да кажа такова нещо.

— Не можеш да кажеш такова нещо. Е, за тебе не знам, аз обаче смятам да действам. Ако татко беше жив, щеше да предприеме нещо, за да ги спре.

За момент мистър Кардинал — навярно поради събудилите се спомени за баща му — изглеждаше изключително тъжен.

— Доволен ли си, Стивънс — рече най-после, — да гледаш как господарят ти се плъзга към пропастта?

— Съжалявам, сър, не разбирам много добре, за какво точно говорите?

— Ти не разбираш, Стивънс. Хубаво, ние с теб сме приятели, затова ще ти го кажа направо. От няколко години негова светлост може би е единствената и най-полезна пионка, която хер Хитлер използва за пропагандните си трикове в тази страна. И още по-добре, защото той е честен и почтен и не съзнава истинската същност на онова, което върши. През последните три години лорд Дарлингтън бе главната причина да се установят връзки между Берлин и повече от шейсет най-влиятелни наши граждани. Усещаш ли как фантастично им се подреждат нещата? Хер Рибентроп успя на практика изцяло да заобиколи британското Външно министерство. И като че ли нещастното им рали и ужасните им олимпийски игри не бяха достатъчни. Знаеш ли с какво са накарали негова светлост да се заеме сега? Изобщо имаш ли някаква представа какво се обсъжда в момента?