Кадзуо Ишигуро - Остатъкът от деня

Здесь есть возможность читать онлайн «Кадзуо Ишигуро - Остатъкът от деня» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2005, ISBN: 2005, Издательство: Труд, Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Остатъкът от деня: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Остатъкът от деня»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

„Тъй като конференцията беше на много високо ниво, участниците в нея бяха само осемнайсет видни господа и две дами — една германска графиня и страховитата мисис Елеонор Остин, която по това време все още живееше в Берлин. Всеки от тях обаче можеше да доведе със себе си секретари, камериери и преводачи и нямаше никакъв начин да се установи точният брой на хората, които трябваше да очакваме.
Оказа се и че някои от участниците щяха да дойдат по-рано от предвидените за конференцията три дни, за да могат да се подготвят и преценят настроението на колегите си, макар че точните дати на пристигането им отново бяха несигурни. Следователно ставаше ясно, че персоналът не само трябваше да дава всичко от себе си и да бъде в постоянна готовност, но се налагаше да проявява и невероятна гъвкавост. Дори в един период бях твърдо убеден, че няма да успеем да преодолеем това огромно предизвикателство, ако не доведа допълнителен външен персонал.
Този вариант обаче, като оставим настрана опасенията на господаря, че ще плъзнат клюки, щеше да ме принуди да разчитам на непознати тъкмо когато всяка грешка можеше да се окаже фатална. Ето защо се заех с подготовката на идващите дни, както може би само генералът се подготвя за битката.“
За книгата
Романът „Остатъкът от деня“ е публикуван през 1989 г. Това произведение изстрелва създателя му на световната литературна сцена. Интересното в случая е, че „Остатъкът от деня“ е един от най-известните английски романи, а е написан от чужденец. Демократичността на английската култура позволява това. Поради тази причина линията, следвана от писатели като руснака Владимир Набоков и поляка Джоузеф Конрад, намира естественото си продължение в творчеството на Ишигуро.
Разказвачът в книгата е Стивънс — икономът на симпатизиращия на нацистите лорд Дарлингтън. Благородникът поддържа нацистки лидери като Мосли. В романа са развити няколко теми — те интерпретират професионализма в съвременното общество и нещата, които трябва да пожертваме, за да останем верни на себе си.
Една от основните теми в романа е тази за служенето. Прислужникът е безкрайно внимателен по отношение на стопанина си. Останалото — любовта, смъртта на баща му и т.н. — сякаш минава отстрани. Прислужникът смята, че много неща зависят от него. Дали пък не е прав — понякога съдбата на Европа би могла да зависи в известна степен и от това доколко добре е изчистил сребърната посуда на господаря си.
Някои критици твърдят, че в книгата личи силното влияние на японската култура. Но Ишигуро отрича това. Според него голямата част от живота му е протекла във Великобритания и той е дълбоко повлиян най-вече от английската култура.
През 1989 г. романът получава литературната премия „Букър“. През 1993 г. по мотиви на това произведение е заснет филм, в който играят Ема Томпсън и Антъни Хопкинс.
За автора
Казуо Ишигуро е роден на 8 ноември 1954 г. в Нагасаки. Семейството му емигрира в Обединеното кралство, когато става на 6 години. Родителите му са мислили, че ще се върнат в Япония. Затова Казуо израства и се образова между две култури.
През 1978 г. получава бакалавърска степен от университета в Кент по специалността английски език и философия. Магистърската му степен (отново по хуманитарни науки) е от университета на Източна Англия две години по-късно.
През 1981 г. започва литературната му кариера — тогава публикува 3 разказа. Първият му роман е „Замъглени хълмове“. Книгата е посрещната радушно от критиката, получава национална литературна премия от Кралското литературно общество и е преведена на 13 езика. Произведението е изградено от спомените на японката Ецуко, която трябва да преживее самоубийството на дъщеря си.
Вторият роман на Ишигуро „Художникът в плаващия свят“ също жъне успехи. Книгата е удостоена с премията „Уитбръд“ за най-добра творба през 1986 г.
Третият роман — „Остатъкът от деня“ (1989 г.), прави писателя международно известен. И в трите произведения главните персонажи се оглеждат назад, като се опитват да разберат отминалите събития.
Публикува още творби, между които и романа „Когато бяхме сираци“ (2000 г.). В него се разказва за частен лондонски детектив от двайсетте години. Но главното тук е не криминалният сюжет, а идеята за самопознанието на личността.
За литературните си постижения Ишигуро е награден през 1995 г. с Ордена на Британската империя. Сега живее в Лондон с жена си и дъщеря си.

Остатъкът от деня — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Остатъкът от деня», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Мистър Стивънс, аз просто казах…

— Говоря съвсем сериозно, мис Кентън. Дори напоследък сам бях започнал да се питам дали не е време да прекратим с тези срещи, като се има предвид колко много удължават и без това дългите ни работни дни. Фактът, че сме се срещали тук години наред, не е причина да не потърсим друг, по-удобен начин за в бъдеще.

— Мистър Стивънс, моля ви, аз съм твърдо убедена, че срещите ни са изключително полезни…

— Но не са удобни за вас, мис Кентън. Те ви изморяват. Предлагам ви отсега нататък да си споделяме важната информация по време на нормалния работен ден. Ако не успеем да се намерим, можем да си оставяме писмени съобщения на вратите. Това ми се струва идеалното решение. А сега, мис Кентън, приемете извиненията ми, че ви задържах толкова дълго. Много благодаря за какаото.

Естествено — а и защо да не си го призная? — често съм си мислел как ли щяха да се подредят нещата впоследствие, ако не бях действал толкова категорично. Искам да кажа, ако бях склонил да възстановим вечерните си срещи, както на няколко пъти по-късно мис Кентън ми беше предлагала. Сега разсъждавам по този въпрос, защото в светлината на последвалите събития би могло да се допусне, че решавайки завинаги да прекратя тези срещи, може би не съм съзнавал напълно какво правя. Дори не е изключено това дребно мое решение да се е оказало повратната точка и да е тласнало нещата в посоката, която се оказа необратима.

От друга страна обаче, ако човек вземе да преравя миналото за такива „повратни точки“, току-виж започне да ги съзира навсякъде. Защото не само случката с вечерните срещи, ами и епизодът в моята стая би могъл да се нарече „повратна точка“. Какво можеше да произлезе, питам се, ако бях реагирал по-различно, когато нахлу с вазата с цветята? А нищо чудно — особено след като се случи горе-долу по същото време — срещата ми с мис Кентън в трапезарията онзи следобед, в който получи вестта за кончината на леля си, да се изтълкува и тя като поредната „повратна точка“.

Всъщност новината за смъртта бе пристигнала няколко часа по-рано и аз лично почуках на вратата на стаята й и й подадох писмото. Влязох за малко да обсъдим някакъв професионален проблем. Спомням си, че седяхме на масата и насред разговора мис Кентън отвори писмото. За миг застина неподвижна, но за нейна чест запази спокойствие и прочете съобщението поне два пъти. После внимателно прибра листа в плика и ме погледна.

— От мисис Джонсън е, приятелка на леля ми. Пише, че леля е починала онзи ден. — След кратка пауза добави: — Погребението ще бъде утре, така че дали ще може да си взема свободния ден?

— Сигурен съм, че би могло да се уреди, мис Кентън.

— Благодаря, мистър Стивънс. Сега простете, ала ще ви замоля да ме оставите за няколко минути сама.

— Разбира се, мис Кентън.

Излязох от стаята и чак тогава ми хрумна, че не бях изказал съболезнованията си. Представях си какъв удар е за нея новината, след като тази леля й е била като майка. Спрях се отвън в коридора и се замислих дали да не се върна, да почукам и да поправя грешката си. После обаче си казах, че по този начин бих могъл да нахлуя в личната й мъка. И наистина имаше голяма вероятност в мига, само на няколко крачки от мен мис Кентън да плаче. Тази мисъл надигна някакво странно чувство в гърдите ми и ме накара известно време безпомощно да снова по коридора. Все пак след малко реших да изчакам по-удобен момент, за да изразя съчувствието си, и продължих по пътя си.

Така се случи, че я видях чак следобед, когато, както вече отбелязах, се натъкнах на нея в трапезарията. Мис Кентън подреждаше сервизите в бюфета. До този момент няколко часа поред бях мислил за скръбта й и най-вече какво да направя или кажа, за да облекча поне малко болката. И щом чух стъпките й в трапезарията — бях зает с нещо в преддверието, — изчаках около минута, после изоставих работата си и я последвах.

— А, мис Кентън — рекох. — Как се чувствате този следобед?

— Много добре, благодаря, мистър Стивънс.

— Всичко наред ли е?

— Да, благодаря.

— Все се каня да ви попитам дали срещате някакви трудности с новите момичета. — Позасмях се. — Когато толкова нови служители пристигнат едновременно, е съвършено нормално да възникнат разни дребни проблеми. Смея да твърдя, че в подобни случаи и най-добрите от нас биха имали полза от професионален съвет.

— Благодаря, мистър Стивънс, но новите момичета напълно ме удовлетворяват.

— И не смятате, че заради тях са необходими промени в работния ни план?

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Остатъкът от деня»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Остатъкът от деня» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Остатъкът от деня»

Обсуждение, отзывы о книге «Остатъкът от деня» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x